Не влизай отново в живота ми
и раната незараснала не отваряй,
само белегът все още напомня ми,
че беше минало... не го разравяй.
Не нарушавай миговете на мълчание, ...
Пътеката ме води. Аз й вярвам –
спокойно следвам нейните завои.
Не съм сама – до мене крачи вятър
и всичките посоки тук са мои.
Върхът висок е. Няма да го стигна. ...
Обичай ме! По малко ме обичай!
Не ме засипвай с думи! Спри!
Душата ми е крехка като птиче,
изплашиш ли го, то ще отлети.
Помилвай ме със топлата си длан. ...
"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие ...
Как искам тебе да изплача,
мъко моя, през сълзи.
Непокорна в мене влизаш
като неканен гост през моите врати.
Присядаш трудно във гръдта ми и си бреме. ...
Не искам да съм важна и призната,
затуй далече от света се скрих.
Ласкатели са моите палачи
и пречат ми да чуя своя стих.
Значителна за себе си ще бъда, ...
Няма те, сърцето ми студено е кат камък,
няма го и онзи топъл пламък.
Когато всичко свърши разбрах, че те обичам,
но сега вече всичко е различно.
Нямам право да те имам. ...
За теб
Взимам стъколото от счупеното огледало
и бавно го прекарвам през студените си устни...
Бликва топла кръв... Тя ми напомня за нашите дни!
Спомняш ли си първия път, когато ми каза”обичам те”? ...
Сине, не бъди като баща си,
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота елексир не пих...
Портмонето ми - река безводна, ...
Изкупих греховете си с мълчание,
не исках вече да съм грешната жена;
реших да изтърпя това наказание,
за да мога после пак да почувствам любовта.
Не исках вечно аз да бъда в прегрешение, ...