Сред пейзажа сиво-панелен...
Под небето тежко, оловно...
В следобеда мързеливо-неделен...
Изтича животът... И няма виновни...
Изтича безпаметно и безлюбовно... ...
Нощта без теб пустиня е безкрайна.
Оазис тих е този стих.
От него пих аз до забрава,
но жаждата си пак не утолих.
Нощта без теб пустиня е безкрайна. ...
Всяка раздяла е мъничка смърт,
всичко във тебе разкъсва на части.
Всяка раздяла разпъва на кръст
и ти отнема и малкото щастие.
Всяка раздяла отваря във теб ...
Любов, като малка лична доза.
Любов - смела хлапачка наивна,
любов, и няма нужда от сивота и проза,
Любов - пази ни нас да не кривнем...
Тя съхранява сърцата ни диви, ...
Вдъхновено от книгата на Дж. Кехоу "Подсъзнанието може всичко"
Обичай се такъв, какъвто си!
Харесай се, прости си, приеми се,
но не със неразумната любов,
а с тази, палеща звездите! ...
Ти влезе в мислите ми бледни,
в душата ми всели се като сън,
до мен пристъпи, кротко тук приседна
и отлетя като отронен звън.
На огъня в средата ти застана, ...
Свободата ни е окована като птица,
останала без своите крила,
сърцата ни са вплетени без смисъл,
и няма нищо вече между нас.
Докосването ти вече е студено, ...
На прага ми застанал да погледа
на стаята ми красивата подредба.
А аз поисках в нея да остане
с любов, една красива дума...
Пропуснах го през ореола на сърцето, ...
Преди да тръгнеш ме попитай,
попитай ме дали ще мога да живея,
и ако пак намериш смисъл,
поне не ме сравнявай с нея...
Разбирам всичко..."аз съм умна...", ...
Приоритети да нямаш приятели...
Откога си така устремен
Да храниш мъртвите,
Когато толкова живот пред тебе е разстлан?
Ровиш сред боклуците в търсене, ...
Студена, пуста стая със сиви стени...
празно, мрачно място и самота.
Едно момиче пред огледало стои,
чиито очи са обърнати от тъмнина.
Втренчила е поглед в малкото стъкълце, ...
Ако погледнеш ме, ако ме доближиш,
ако във себе си ме пуснеш, ако споделиш,
ако докоснеш ме, ако ме съживиш...
ако със теб се слеем,
с теб ще надделеем ...