>>>>> Телевизорът губи своите цветове,
>>>>> както ти избледняваш в моите мисли.
>>>>> Пианото свири фалшиви тонове,
>>>>> както гласът ти се губи в моите уши.
>>>>> ...
Докосваш ме със устните горещи,
прости ми, че не мога да крещя,
целувките ти, с дъх на бели свещи,
изпиват ме, не мога те нараня.
Очите ти са нежни и дълбоки, ...
Постой, не бързай! Вън е зима.
Без тебе мраз сковава ми духа.
А аз съм цвете наранимо,
от студ, от пек, от хорската злина.
Не си отивай! Толкова е рано. ...
Писна ми да скиташ в мойта глава,
искам спокойствие и малко слова!
Гласове надпреварват се на мен да крещят,
в гъста течност ушите пищят!
Някой пак вътре в мен се събужда! ...
>>>> Лудост е. Лудост... Какво ти става?
>>>> Щастието ли те отегчава?
>>>> О, навярно скучно ти е да се смееш,
>>>> от любов и страст да онемееш...
>>>> Да, това определено е "най-ужасното" занимание! ...
На света му е нужна само усмивка една.
Почувствах молбата му, дарих светлина!
Не затворих мечтите си в черупка и броня.
Пуснах ги с птиците волни вън да се гонят.
А мислех си, ако прегръдка спестим, ...
Да живееш в този измамен свят
е, мисля, най-големият грях.
Вече няма определения като честен и свят,
а само лицемерие и ироничен смях.
Плачеш с кървави сълзи, ...
Днес аз слязох на земята!
Да!
И скрих своите крила, дълбоко в нечий храм!
Днес аз отново си повтарям, че има срам!
Че някъде далеч в безкрая, има необятна чистота. ...
Не страдам аз.
Навън пищи от мъка леден вятър.
(Отишлата си обич ме убива!)
Не мога и не искам да вървя нататък.
Без тебе всички дни са тъй горчиви! ...
Защо си тръгна тъй внезапно, татко?
Над мен се спусна черна, непрогледна нощ.
Аз страдах много, плаках...
Безвъзвратно излезе ти от нашия живот.
Ти беше оптимист. ...
И тази вечер пак ще те поканя,
на моята изискана вечеря.
И свещите запалих (днес са с пламък).
(Живея те във днес, а не във вчера).
Чиниите - от бляскав порцелан са. ...
Усещаш ме със мъжката сетивност
и с тръпка, знаеща, че ще ме има,
в споделената и молеща взаимност,
сбъдваща се в тишината ни незрима.
И знаеш, че съм аз - така привично, ...
Стрелките на часовника не чакат,
стрелките на часовника тик-такат
и отброяват всеки минал миг
от живота весел, тъжен, разнолик.
Забързани годините минават, ...