Poetry by contemporary authors
ИЗЛЪГАНА ДУША 🇧🇬
Счупени орбити 🇧🇬
се разля ембрионално в мен.
Зародишно вдишвам вселена
и на умиране плюя свят.
Звезди пулсират в клетки, ...
Нощ над града 🇧🇬
като една несбъдната мечта…
Вятърът силно пее най-тъжна си песен,
навън виждам, че настъпва вече есен!
Дърветата сякаш плачат, ...
Един мой ден 🇧🇬
протягам ръце и докосвам небето.
Дори от Слънцето по-силно сияя,
с обич и радост изпълнено ми е сърцето.
Усмихнато ме гледат цветята ...
Върти се колелото 🇧🇬
на пълни обороти се върти,
и неговата въртележка грабва,
за миг те грабва …
Мечтите ти и днес едва ли по-различни са ...
Пътят ни е един... 🇧🇬
До мен навсякъде ще бъдеш ти
и като сън животът ще премине.
Дано съня ти пролет да цъвфти.
Безсмъртието е лъжа горчива - ...
Думи... 🇧🇬
и по-дълбоки и от най-дъблокото море.
Думи - по-силни и от крясък.
Стрели, забиващи се най-добре!
Тъй ненадейни, думи - звучни, ...
ПОЛУПРАЗНИЧНО 🇧🇬
През прозореца свети луната.
Еднозначни сме заедно с чашата
в полупразника на самотата...
Безпричинно забързана събота ...
Нежна дрога 🇧🇬
Две небесно-сини очи - да, твоите...
Като нежна дрога си за мен ти сега...
Преминаваш като ток по тялото ми...
Искам всяка секунда да съм с тебе, ...
Погледни напред 🇧🇬
сякаш някой те душеше и от тебе искаше да се отърве.
Днес видях в очите ти това, което не бях виждала до сега,
забелязах чувства - толкова любов, но и толкова тъга!
Искаше ми се да стана и да ти подам ръка, ...
Като мен 🇧🇬
че бях също като теб?
Защото аз те ненавиждам.
Обвиняваш ли ме за това,
че допуснахме грешки? ...
Моят избор 🇧🇬
Да избирам трябва, но тъй трудно е.
(Та има ли в живота нещо лесно?!)
Не, не мога да реша без предизвестие...
(Макар че за това сега тъй късно е...) ...
Любов без думи 🇧🇬
поредният безсмислен ден.
И ето идваш пак към мен
с чаровна усмивка на лице,
подминаваш ме - жест обикновен, ...