Защо оставяш всичко без остатък
в една тъй рано осланена длан.
Денят за любовта е твърде кратък,
нощта за верността е стар капан.
Нима са винаги неповторими ...
Зад облаци в решетки скрито е небето;
зад слънце - хиляди слънца блестят...
Не съм сама! Със мене спи морето,
а там, във него, хиляди души не спят...
Сега повярвах пак във тишината, ...
Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...
Каква утеха? - ...
Чети, недей да се мъчиш,
недей да изкачваш баири, чети.
Животът е труден,
а хората мъдрост събират с години.
Ти беден човек си, какво като имаш пари, ...
ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА
Когато вятърът ме удари в лицето.
Когато хоризонтът се слее със шосето.
Тогава - сме само аз, дяволът и скоростта
и няма място за мъки и тъга. ...
Есенна изповед
Стрелките на часовника потракват бавно
със звук студен и режещ като нож.
И стаята отново е тъй сиво-празна,
макар да грее от удобства и разкош. ...
Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...
Била съм на година, когато тръгнал си си ти.
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг. ...
Невъзможните мечти са моя слабост.
Невъзможните любови ме привличат.
Нежна е душата ми, черупката - корава
и живота не преставам да обичам.
Боря се със нокти и със зъби. ...
Просто погледни в очите ми...
виж душата ми, тя е празна без теб...
Не можеш да видиш сълзите ми?! -
Не плача вече, сърцето ми сковано е от лед!
Още усещам ръцете ти навсякъде по мен... ...
Отивай си. Та толкова години
как мислиш, че без тебе съм живяла?
Ще поболи, ще страдам... ще ми мине.
Мнозина без любов са остаряли.
Обръщай се. Не си ми безразличен, ...
Мълчание
Ти си като пустиня, самотна,тиха и плашеща.
Криеща хиляди загадки, в които секундите ти
живот се отброяват по пясъчен часовник, а
когато времето ти изтече, човек ...
Свят широк - различни хора.Любени и недолюбени сърца.Цъфтяха бели рози край стобора,умираха и раждаха се пак!..........По улиците селски, калдъръмени,препъваха се моите мечти.Прераждаха се спомени, отхвърлени,останали във сивите очи!
Във двора на кирпичената къщапогледнах отражение в герана,където п ...
Свири за мене, любими...
Обичам нежното твое докосване -
плахо като по струна на арфа.
И акорд след акорд - опиянение,
сърцето в захлас запленява... ...
Касандра беши на симпозиум. Угроза в селската баня!(идноту няма връзка с другуту)
🇧🇬
Завърнах са убачи. Хубу беши.
СИМПОЗИУМ на вещици и врачки.
Ибахти думата. Събрахми съ килеши
и имаши зъдявки и зъкачки.
Хъреса ма идин, ма малку дъртичък. ...
С големите надежди към бъдещето ний вървим,
а най-отпред мечтите си в букет държим.
Крачим гордо в поля безкрайни,
а не знаем даже собствените си тайни.
Търсим и изтърканата свобода, ...
Във сърцето ми тъмнее послезалезния мрак
Скоро виното ще влее своя дъх и аромат
Мислите ми се качиха в стария ръждясал влак
Есенният огън тлее...
Ти не чакай - не милея да прекрача твоя праг ...
Вик от Валхала
В този мрачен ден, щом зората не ще се появи,
срита зад бурните черни облаци,
аз ви виждам, чувам гласовете ви,
вие ме зовете, братя мои, сестри мои. ...