Минало и бъдеще преплитат се в едно,
тук, на края на сърцата ни.
Две души прегръщат се в деня,
но едва докосват те телата си.
Бъдеще и минало на куп, ...
Недей мълчи, кажи, че ме обичаш ти,
когато чуя тези думи, сърцето в мен спира за
секунди и тогава времето го следва и в мислите
си чувам как прошепваш с нежни думи...
"Обичам те, обичам те, обичам те", а когато ...
Болката си позволява своеволие,
разгражда ми душата, но прощавам -
за себе си, не просто от безволие.
Да, лесно е да кажеш "Съжалявам"...
А както винаги, то пак е закъсняло - ...
Може би понякога всичко застива, както е било,
просто, за да ни напомня за прашното минало.
Или както пясъчна дюна, разпиляна от ветрове,
изчезва безследно от съзнанията ни.
А може би като спрели вълни, сковани в ледове, ...
Като сън, като блян, като сянка,
като малка червена звезда,
силует като млада фиданка,
две очи във зелена мъгла...
Като лист, като цвят, като роза, ...
С досег горещ до желания хоризонт,
с розови водопади от пръски,
ще ликувам аз при зората,
ще празнувам над страстите низки!
С мен, ако не дойдеш, ще ми бъде трудно, ...
Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите ...
ЕСЕННО
Забравени мълчания отронват се край мен,
заплитат се с лъчите на слънце закъсняло.
От танца им светът изглежда нов и променен -
на точка "есен" сякаш времето е спряло. ...
Защо не повярва в мен и в моето сърце,
защо си мислиш, че са измамни сълзите върху моето лице?
Защо не виждаш болката в моята душа...
а вярваш на фалшивата лъжа?
Нима, че те обичам - не съм го доказала? ...
Тишината е болезнено жестока
и всеки малък звук е кратко отмъщение;
във моя свят безшумен живее спомен за разруха,
а образът ти обитава днес дома ми като призрачно видение.
Тишината нетърпима болка е понякога, ...