Светът се промени за кой ли път,
едни мъдреят, други – безумеят,
а в Библията ясно ни зоват
към разум, той е нашето спасение.
Надмощие на този свят не би ...
ПОЧЕТНИЯТ ГРАЖДАНИН НА ВАРНА
Не знам да вярвам, или да не вярвам? –
но днес съм изключително смутен.
Из между всички граждани на Варна
за почетен! – избраха точно мен. ...
Побирам се в смалената окръжност,
която календарът ми чертае.
Любимата в очите ще ме лъже,
а попът за смъртта ми ще нехае.
Отприщените страсти ще завират ...
Забравѝ за сърцето ми нежно
и за чувствата в нощния час!
Тази приказка свърши отдавна,
тази приказка свърши за нас.
Не поглеждай към дните предишни, ...
В такива сутрини дъждът е неизбежен
като незряща съвест след молебен
в тях вярата е толкова неистинска
и някъде над минарета дреме...
... пришива в дланите ни намерения ...
Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
Вечер... телевизията бълва хаус.
Отново смърт витае... но този път
от Божия ръка е. Трагедия и скръб.
И времето коварно пречи.
Светът очаква, новина, но новината ...
НАДПИС В ГРАДСКОТО WC
... бях нещо я окършил за пари,
нали съм перманентно безработен,
и щом се вдигнах тая заран в три,
си казах: – Пич, бе ти си адски готин! ...
Срещу неразколебаното още
пълновластие на Зимата,
едно чуруликане се изпъчи незримо,
на майско гласче се престори.
Мъчи се да опровергае поговорката ...
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
Любеници бели, леле, как е разлюляла,
как е разлюляла, леле, като цяла хала...
Колко са огромни, леле, две млекоцентрали,
колко са огромни, леле, колко са и бяли...
Скачат и подскачат, леле, те при всяка стъпка, ...
КАЖИ МИ КОЙ СЪМ В СВЯТОТО ИМ СЛОВО
... до днес десетки Гении изчетох – и ни за миг сред тях не се редих,
релето ми зацепва на "заето"! – пред всеки техен свръхвърховен стих,
мълчах с Маугли в джунглите на Киплинг, пих вино с незнакомката на Блок,
постеля пред Офелия надиплих със Уилям Шекспир – моят ...
Боли ме за тези невинни хора,
що починаха в Сирия и Анадола!
Пред природните стихии са слаби
падналите стотици турци и араби!
От подобна съдба се ужасявам ...
Аз смея се като дете, пея, танцувам,
животът щастлива ме кара да бъда,
по детски грижовно животни прегръщам,
такава съм си – дива и щура.
Аз преча ви, зная, с моята радост, ...
Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава, ...
Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
Как се диша в тая страшна ледност,
как в гърдите въздухът минава?
Не разбирам лудата потребност
на бездушие да се прощава!
Пред коварството да бъдем тихи ...
Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
ЩЕ ЖИВЕЯ И УТРЕ
... някой есенен ден, щом ми дойде редът да се мре,
не изпадайте нивга във горест, в нега́ – или в не́га? –
погребете ме с дънките – и със моето вехто сетре,
и – за Бога! – ви моля, не пускайте парно в ковчега. ...
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
АВТОПОРТРЕТ С ГАРВАН
... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад. ...