Poetry by contemporary authors
Съм 🇧🇬
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
Първопричина за самотата 🇧🇬
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...
Мостът 🇧🇬
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
Моята първа пенсия 🇧🇬
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
Стъпките водят към нас 🇧🇬
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...
Поет 🇧🇬
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
И лудост е - безумие дори 🇧🇬
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори. ...
Борба 🇧🇬
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...
Хаосът 🇧🇬
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
За брата 🇧🇬
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
Оптимизъм 🇧🇬
Зимата все някога ще свърши.
Не позволявай в тишината на света,
духът ти несломим да се прекърши...
Стисни зъби човеко, ...
Земното поле на суетата 🇧🇬
шари хората с безсмислен лукс
и с това ветрее им душата,
илюзията ги омайва тук.
Не е лошо да живееш сносно, ...
Блестящата жена 🇧🇬
гореше в най-красивата звезда.
И моята молитва бе към Господ –
от тази нежност пак да те създам.
Тогава ще трептиш от страст и огън, ...
Едно те моля, дядо Боже 🇧🇬
и казва баба – всичко можеш, дори света голям
Си сътворил – поля, горички, човека – най-подир.
Едно те моля само – всички да имат дом и мир.
Не искам дарове, елхата да си расте вовек ...
Къщичке на дните златни 🇧🇬
котаракът край стобора дебне слънчеви петна,
във колибката си куча Шаро на кравай се сви,
баба пак пече на туча лют пипер във две тави,
трите агънца ваклуши блеят под сачака пуст, ...
Разчупване на зимните окови 🇧🇬
Беше ден като всички останали други в живота –
нито лош, ни добър, нито слънчев, ни даже мъглив.
Кой ли вихър небесен безкрай завъртя колелото?
Оттогава над моето дворче неспирно вали. ...
Вик от Вълшебния килим 🇧🇬
и Бог повика ме по име –
не зная точно за какво
с Вълшебния килим дари ме.
– Качѝ се! – каза ми. – Лети! ...
Ние, хората 🇧🇬
Да помагат доколкото могат. Да клатят глави.
Но това, което най-много обичат е със усмивка да режат криле.
Хората много обичат да разказват истории.
Най-вече своята собствена. ...
Човек от зоомагазина 🇧🇬
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал, ...
Последната бира 🇧🇬
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
Смирения по друмите на Бога 🇧🇬
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
Безкрайна бездна 🇧🇬
И бурен вятър в него зашумя
И тиха мощ душата преобърна
И падна камък в пропастта
Политам към безкрайна бездна ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 4 🇧🇬
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане, ...