Това, което пиша, е душата ми,
а тя е като вашите - различна.
Вълнува ли се - се разплаква,
когато е щастлива - не заспива.
Това, което пиша, е животът ми, ...
По-мъдро ли е утрото от вечерта?
По-зряло ли е от нощта, която го роди?
Оставило зад себе си греха,
завит с нечиста съвест да заспи.
По-бяло ли е утрото от вечерта? ...
Удобно ми е, свих се в ъгъла,
между две недовършени стихотворения.
Простих на всички, дето са ме лъгали,
и в себе си потърсих извинение.
За неизпълнените обещания, ...
Лъчиста длан протяга слънцето
към гладкото чело на дъщеря ми.
Изведох я на двора, но опари
галещата длан и тя се дръпна.
Уста прохладна облакът подложи ...
Казвал съм и пак ще го повторя:
"Всеки носи в себе си Мария...",
да превръща зимите във пролет,
да опива с висшата магия...
Няма на света жена, която ...
Искам да съм музикант.
Да се тактувам барабанно в душата ти,
както капките дъжд целуват прозореца.
Да се изпъвам струнно в мислите ти,
както вятърът свири по горещите жици. ...
Колко си хубава, мила!
Гледаш ме с тъмни нежни очи.
Толкова хубава си, моя любима!
Грееш с блясъка на плеяди звезди!
С какво да сравня твоите устни? ...
Благодаря ти, мой компютъре,
ти си ми като дясна ръка,
ти за всичко информираш ме
и ме свързваш с всички точки на света.
Благодаря ти, мой компютъре, ...
Отново се събуждам...
Ти си прах. Полепнал си по всичките ми мебели.
По гърлото, по тялото,
като жарта, която е полепнала в сърцето ми.
Отново те целувам... ...
От пръв поглед ще те разпозная,
да имам само четири подточки...
Упоритата ехтяща памет нощем
натяква за пропуснати сигнали
с проточил се абсурдно срок на давност, ...
,,И лилиите, дланите ти взели,
и ригана, косите взел , гълчах.
От срам червени и от мъка бели,
на тръни рози тръпнеха от страх.’’
Шекспир, ,,Сонети'' ...
Кървава е вече люлката,
където аз и ти се срещнахме за първи път.
Увяхнали са и цветята на поляната,
където каза, че ме обичаш.
Красива любов беше, ...
Ни смеа а съ веснъ вечи в нето.
Идно ми е таковъ дискумфортну
(с таа дума, а - ви зАфърлих у плето).
Купешка е и май чи е импортна.
Та казвам ви, ни смеа и това е. ...
Твоята поезия прекрасна, отвори във сърцето ми врата,
и даде тя възможност на душата ми -да полети във звездната тъма,
Търсиме се често във ефира - спътникова информация,
и намираме се - чувството напира - тъй че да отприщиме душата си.
Туй е плод на висша ерудиция и богата вътрешна култура, ...
Гори ме нещо, толкова дълбоко - в сърцето.
Гори, не ще и да утихне...
Това си ти, любов, но не те чувствам
вече както преди. Сега си просто болка,
от която сърцето тръпне да се отърве. ...
Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята,
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.
Тогава размахва крилата си тежки ...
Беше толкова скучно, изведнъж видях познатото лице!
Да,ти бе отново тук, как заби моето сърце!
Моята първа любов се беше завърнала за лятото!
Отново е тук, отново е с мен!
Още от първия ден ме целува, всичко в мен от ...