Не се страхувай, малки мой -
Това беше краят на нощите сиви.
Ще ти дам нови криле, малки мой,
Аз вярвам, че пак ще сме щастливи.
Аз ще те пазя като малко дете, ...
Помъдряваме ли със браздите по челото
или тях надрасква ги умората,
дето впива нокти във живота?
В твърдостта угрижена браздят пътеки хората
към успеха, щастието и молитвите ...
Магьоснико, защо ти любовта превърна
в отрова, погубваща мойта душа?
Защо целия ми свят преобърна,
размахвайки магическа пръчка в ръка?
Магьоснико, защо ослепи ми очите, ...
Дъждът вали и пусто е във моята душа...
Димът цигарен с мъката се слива,
ликът ти сив до мене е сега -
и любовта... която си отива.
Дъждът вали, сърцето тъжно плаче, ...
Ако ти дам парченце от дъгата,
Поръсено със капчици роса,
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
Което да лекува самота?
Ако ти дам парченце от небето, ...
Сгъстяват се тъмните облаци.
Луната рисува сенки, призраци.
Вятърът шепне на моята стряха.
В глухата нощ, щурци пак запяха.
Красиви спомени, как да ги забравя!? ...
Ограби ме с изстиналите си ръце,
но не тръгвай още... остани
Виж, цветя растат в леглото,
а кръвта по чаршафите ми е още топла.
Прокълнатата ми утроба ражда студ, ...
Любов, така ли да те наричам?
Нужно ли е даже името ти да изричам?
Как да те определя - чувство, реалност, копнеж?
Онези нежни думи ще те чуя ли пак да изречеш?
Ще видя ли лицето ти отново как до мене се събужда, ...
Отдавам ти се цялата! Вземи ме!
И нека в твоя Ад да бъда Рай!
Като Адам, първичен, покори ме!
Животът кратък е, началото е край...
Мига да изживеем сладострастно ...
Някъде в средата на центъра,
някъде в дълбокото на плиткото море,
някъде в тъмното на светлината,
някъде в усмивката на тъгата,
някъде в щастието на болката, ...
А устните ми още са копринени,
косите ми ухаят на треви.
Отпивам бавно глътка от мартинито
и впервам поглед в мрака. Ще вали.
През прага е спокойното ви дишане ...