Poetry by contemporary authors
Обичам те! 🇧🇬
От обич искам да крещя!
От обич съм възпламенена!
Обичам те!
За първи път така, изгарям като свещ стопена. ...
Рана 🇧🇬
от която смехът ми шурти.
Като цвете, съвсем осланено,
вехнат светлите мои мечти.
И пристягам с превръзка лечебна ...
Кога? 🇧🇬
когато искам от погледи пронизващи да се изплъзна,
усмивката ми служи за стена,
когато изпод ръкавите ми истината напира да излезе…
Но факт е - Аз и моята Женственост се помирихме… ...
Където усещала съм някого така... 🇧🇬
ти доверявам ръката си,
хладна сълза между твоите длани.
Зад очите ми слънчева влажност
през ириса плъзва се... ...
ДО ГРОБ 🇧🇬
Ще ни погнат лавинни слънца.
И земята ще бъде безплодна.
Заклеймени - невинни деца.
Ще се молим на голи тотеми. ...
Вдъхновение 🇧🇬
ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.
ТИ си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.
Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.
Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е ...
Защо създаде ни... 🇧🇬
Да чувстваме и болка и страх.
И истината вече не изричаме,
а пазим в тайна всеки наш грях.
Защо така създаде ни? Кажи ми? ...
Спомен 🇧🇬
той сега е пред мен –
малка снимка с лика на момче.
Спомен скъп – уловен за момент -
с поглед, взрян в обектива. ...
Истина ли бе 🇧🇬
нашата любов, тъй искрена и чиста?
Игра ли бе или илюзия,
игра на мисълта?
Игра на чувства, сълзи и прегръдки? ...
Докосване 🇧🇬
догарят огнените му лъчи,
гаснат някъде в необятното…
Замръква.
Денят уморено притваря очи, ...
Ако 🇧🇬
слушам говора на хорската тълпа
и сякаш невидими шапки
са сложили тихо в дъжда.
Всеки препуска забързан, ...
Любов по време на Война 🇧🇬
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.
Не защото звънът на доспехи ...
Джулая морнинг 🇧🇬
и топлотата на огъня
се чуваше весел кикот.
Вълните се люшкат вече пияни,
разбивайки се в брега на морето, ...