Боли. Отиде си любовта, без да пита пускам ли я аз?
Сърцето ми умира бавно всеки час,
за тебе вече няма нас!
Сама остави ме да бъда, сама реши да съм,
като съдник най-жесток отне красивия ни сън! ...
Не искам... не знам вече какво да ти дам?!
Мисля, че за мен, а и за теб, е по-добре да бъдеш сам!
Не искам в ежедневието лъжи,
не искам думите, с които ме нарани!
Не мога да повярвам! За тебе мисля, плача често до зори, ...
Днес денят е стон от тишина...
в нощта... МИГЪТ е съхранен...
когато УСТНИ впием забранени...
а телата ни потни... опиянени...
изгубени сред... сластни пътеки ...
Ако някога след страсна нощ се събудиш до мен...
Това ще бъде от всички най-щастливия ми ден!
Слънцето изгрява, а дъждовните капки прозорците умиха,
пердетата утихват - цяла нощ тайната наша криха...
Лицето ти - бленувано във смелите мечти... ...
Случайни срещи и раздели...
случайни мисли и желания.
Случайно миговете са се разпилели,
сред случайните нoщни терзания...
Случайна ли беше любовта ми? ...
Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди. ...
Замислено, съблазнително, с тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб да пробудя...
Уви... напразно след измислена мечта тичам...
Дали мога в теб душата си да загубя?!
Сложих червено червило, ...
Свикнах с мисълта, че истински приятел няма! Свикнах и с това, че Любов няма! В очите винаги блестят сълзи, но те свикнаха да плачат!...
Научих се да не вярвам, че някой ме обича и че няъде някой мисли за мен! Всичко е илюзия и заблуда в този измислен свят! Няма истински приятел! Няма истинска любов!
"На Велина" Прости, приятелко, на болката ми сляпа... на бедната погача... Гордостта гощавах, засищах се с думи, погачата, жадна за още. Нахрани ме с болка, твоята болка... Днес... Приятелко... тихо ще приседнеш... ти до мен... Не ще ти кажа: забрави. Със солени сълзи... днес погачата гости. Някога ...
Чак сега разбирам колко те обичам.
Чак сега разбирам колко много липсваше ми ти.
Изминаха месеци а аз те помня, дали и ти?!??
На лъжите ти повярвах, но продължих.
На думите се подадох и пак разбрах: ...
В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във извращения ...
Защо ли има хора като теб?
Защо нахално влизаш в нечия душа?
Защо жестоко отмъщаваш и мислиш, че живея в лъжа?
Защо обичам те до болка още?
Защо светът над мен се строполи? ...
След седмица копнежи и надежди,
отново ще потъна в забрава,
но вече вечна, с гняв ще ме зарежда
и капка щастие не ще остане.
Очите ти не ще ги видя вече, ...
Ти казваше, че се оплаквам от своята съдба.
Но не разбираше, че гледам с други очи на света...
Ти ме упрекваше, че спирам живота.
Но не усети как сама повика смъртта?...
Ти искаше от мен да бъда човек!? ...
Поредната си чаша от живота ще изпия
и нека е последна тя, дано да не горчи.
Наново ще налея - моля се да бъде сладка
всяка следваща - и повече да не боли.
Защото доста в живота си преглъщах, ...
Въпреки, че чувствам се безсилна,
въпреки, че чувствам се сама,
ще тръгна пак със воля силна
да търся и открия добрина.
Зная аз - ще бъде много тежко, ...
Излишният понякога е сам,
понякога единствен неразбран е.
Излишният е вечно изтерзан
и в група той все сам ще си остане.
Един със друг избират се герои, ...
Теб те помня все нежна и бяла,
слънце пробило облаците сиви...
Първото свидно лице, което бях видяла,
помня как на татко казваше "Мили...
... виж малкото, розово вързопче, ...
Ето и едно от любимите ми... Дано ви хареса!
Разкопчавам горнището си бавно
и го пускам в краката ти да се влачи...
От очите ти отпивам мълчаливо и жадно,
а сърцето ми за твоето моли и плаче! ...
Нещо по-грубо, но според мен и по-реалистично...
Виж, пръстта е още топла и мека,
а сълзите на близките му капят.
А теб те стопля в джоба ти чека
и тези пари чувствата ти стапят! ...
Облива ме утрото с мъгливи завеси.
Усещам омайния мартенски полъх.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Защо не пристигаш със птичия полет?
Ето го слънцето, разтяга лъчите си ...
В осем без десет отново си чакал
да вземеш билет за следващ спектакъл.
А аз, притеснена от поредно начало,
застилам грима си пред зло огледало.
Излизам трепереща, гледам напред ...