Безумие... Вплетено в ад.
В любов горчива изгарям.
Слънца хиляди, изгарящи в свят.
"Обичам те!" - само това си повтарям.
Болка горчива. Защо ме рани? ...
Търся истината. Но боли.
Търся всичко, което в мене се откри.
Търся себе си. И истината.
Търся смисъла в онази нощ - безсмислената.
Търся път. И го чертая. ...
(те си нямат листа)
Пустините са скромни по начало -
опесъчават си усмивките при вятър,
за да не се препъне в тях тъгата
и да им раздвижи пясъците. ...
Събуждам се от шепот. В огледалото
се гонят сенки и се смеят с глас,
поглеждам в тях и виждам отлетялото,
но несбогувало се минало със нас.
Една жена пред мен чертае улици, ...
Много хора и много надежди,
малко усмивки и много лъжи,
по пътя вървя и главата си свеждам
и от очите отново потичат сълзи!
Много хора с непознати лица, ...
Свещта гори, но не остава много,
по пода пада восъкът горещ,
с всяка капка отива си душата ми,
с всяка капка умира част от мен.
Студът навлиза във вените ми, ...
Толкова грешки сме правили,
но дали сме ги поправили!?
Дали сме заедно или се караме,
ден след ден, все по-силни ставаме!
Ще дойде време и ще си отидем, ...
Сърцата ни бдяха, защото видяха,
дори сред роднини, онези пустини,
които растяха, а също твърдяха,
че наште години са райски градини.
По пътя нелесен запяхме си песен ...
Ти искаш да ти стана съпруга,
а от години съм твоя жена.
Как ли ще промени живота ни тя,
дали нещо ще ни даде или ще ни вземе тази дума?!
Дали за нея се плаща цена?! ...
Сега седи, тиха и безмълвна,
умивка бледа има на нейното лице,
и малка искрица в очите и блещука -
нищожна надежда да види своето дете!
И светъл лъч едва минава ...