Poetry by contemporary authors
Две очи 🇧🇬
Какво виждаш?...
Виждаш ли колко
празни са сега?...
Вперил поглед, ...
За един....... 🇧🇬
и ума ми взе, нали?
Аз момиче малко бях
и лъжата не заподозрях.
Лъжеше ме ти, ...
Любовни мъки 🇧🇬
които забравят се лесно.
Тихо напускат хартията
кънтящи на кухо слова.
Анемия мъчи ги; липса. ...
Времето само ще си покаже... 🇧🇬
само и само да свикна с мисълта, че теб те няма.
Но заминаването ти за мен остана непонятно.
Отвори се в душата зеещата рана...
Сега нямам право аз да плача, ...
Прииеми ме... 🇧🇬
не искаш прошка, искал си да поговорим.
Толкова много си казахме тогава,
а сега на заинтересовани трябва да се престорим.
Длъжна съм да те изслушам, на себе си това дължа. ...
остави го 🇧🇬
Стига го обича ти!
Спри да мислиш все за него!
Спри да питаш как е!
Спри да страдаш! ...
Последен подарък.... 🇧🇬
колко болка са събрали, как безмълвни плачат?
Изцедиха в мене всички сили
и капка надежда да им върнеш чакат...
Но уви, ти си там някъде... ...
* * * 🇧🇬
Пак ли всичко ще свърши,
преди да е още започнало?
Сленцето - недозалязло
се скрива в разплакан облак. ...