Poetry by contemporary authors
В ДЪГАТА ЦВЕТЯ.... 🇧🇬
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
НАРИСУВАЙ МЕ... 🇧🇬
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
Усмивката ти... 🇧🇬
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
Алени очи... 🇧🇬
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
Вече не си ти... 🇧🇬
но защо ми са те,
като не мога да виждам теб?
Не мога да зърна усмивката ти,
очите ти... лицето ти... ...
* * * 🇧🇬
Обичта ти за мен
ти я връщам на тръгване.
Посрещни ме със нея
в края на пътя ми. ...
За външни лица забранено! 🇧🇬
и да вляза в деня не е лесно.
Тук навсякъде има табели:
“За външни лица забранено!”
Крача, мразят ме птиците. ...
НЕ СИ ВИНОВЕН 🇧🇬
в която бавно плува унизената ми същност.
Пред теб усмихвам се и крия своята тъга.
Не си виновен, че срещнахме се твърде късно.
Душата ми захвърлена върху паважа, ...