Сядам отново пред белият лист в късен час...
Сядам, но вече сякаш всичко казах...
Изчерпах до основи темата "нас"...
На света радостта и болките свои показах...
Нямам какво ново да напиша... ...
Няма те, и тази сутрин се събуждам, и не си до мен.
Очите ми са напоени с много мъка... плача...
Липсваш ми, и днес ми липсваш.
Поглеждам изгрева - красив е.
А теб те няма и всичко изгубва смисъл. ...
В летните нощи, когато отново,
броейки звездите мисля със теб.
Когато отнесена от нечия воля,
облизвам последните капки от мед.
Когато слушам как с някой говоря ...
Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня ...
Нямам нужда от ръката ти студена,
когато пропаднала в нищото стоя.
Не търся вече душата ти, от любов лишена,
щом всичко в нея превърнато е в празнина.
... ...
Скитам отново в пустия град...
Навън е тъмно, мокро, студено...
И вали тихичко топлият дъжд пак...
Топло е навън, а в мен е заледено...
Аз крача боса по земята, ...
Казват, времето лекува...
Не, не вярвам във това.
Продължава сърцето спомените да бленува,
копнее да изпита отново любовта...
Казват, всичко се забравя, ...
Грейнали лица, на малките деца.
Светещи очи, затихнали сега.
Ето идва тя - майката добра,
носеща цяла кошница с яйца...
И ето всички бързо, мама обкражиха ...
Спомням си със радост миналото лято,
малкото градче далеч на юг.
Няма да забравя тази сладост,
от срещата с морето - точно тук.
С тебе бяхме най-щастливи, ...
Щастлив ли си със нея,както беше с мен?
Изпълва ли със смях и лудост скучния ти ден?
Дете ли е или изтънчена жена?
Или преобразява се и в двете тя,
както аз някога? ...
Проклинам деня, в който те срещнах!
Проклинам часа, в който осъзнах, че те обичам!
Проклинам всяка твоя дума, с която ме нарани!
Проклина чувството, сърцето да боли!
Проклинам това, че напразно ти се вричах! ...
Ако можех да погледна света с други очи,
бих променила много неща...
Бих накарала сърцето вече да не скърби,
а хората да не усещат пронизваща студенина...
Ако можех да докосна нечия човешка душа, ...