Най-жалният ми вик е тишината.
Най-силно се обича след раздяла.
От мен до теб е стъпка наобратно
и няколко часовникови такта.
Мъглата влачи бледата ти сянка, ...
Година на обич, година на щастие.
Година на много усмивки и малко сълзи,
година на трудности, с които се справихме,
стартът на нашето “аз и ти”.
Обичам, когато си до мен, ...
Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...
Какво са разстоянията щом
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
Аз не исках от живота много
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...
Из " Дневникът на Арти " - Философията на Арти 4
🇧🇬
...
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...
Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце, ...
Строих от стиховѐ въздушна кула –
мечта за знаме, бойници излишни.
Бодливи, като песъчинки – жулят,
пак думите... Летата ми предишни.
А всъщност и морето не обичам, ...
Аз имам само теб – не знам дали го знаеш?
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
Обикновен човек съм, малко по-различен,
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
О, декември тъй омразен си ми ти,
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...
Една Любов, като свещичка имам,
и грее тя, и води ме напред.
Изгубя ли се, в нея все се взирам
и се намирам в някой нов куплет.
Една Любов ме пази - аз я пазя - ...
Аз продължавам да се ровя...
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
Разпадаше ми се на капки дъжд.
На хиляди изплакани сълзи.
Попиваше ми се във калните земи.
Поне веднъж... Поне веднъж!
И исках да съм някъде далече... ...
В загадъчното царство на съня
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...
Нима капчука е кодирал думите
и с морз потропва по паважа?
Нима са негови заслугите,
че думичка не мога да ти кажа?
Виновно ли е слънцето, че облака ...
Остави ми само две следи в снега,
само две следи и аз ще те намеря.
Зная кой да питам – пълната Луна
и лъчите и́, които притреперват.
Зная кой да питам – вятърът игрив, ...
Днес няма да грачат в стиха лешояди,
лирическата няма да умира.
На всичката образност – кръст й се пада,
на приказките – камък и секира.
И няма река да тече – наобратно, ...
Страхът разкъса нишката на мрака,
Луната се търкулна зад морето.
Сред плуващите, само аз се давя,
надеждите - спасителна жилетка.
Не става от вълните дом за мене, ...