Вечно праведен смело ме сочиш,
търсиш яростно, дебнеш вина
и показваш на всички, че ти си
най-коректният дар на света.
Сочиш себе си, даваш за пример ...
Уравнение с две неизвестни
Разминавахме се ден след ден
по една и съща пепелива струна
на битуването преди едността,
засуетени в своето прорастване. ...
Разплитам и доплитам, и преда,
объркани бълнувания разни,
но аз и ръкоделие? Греда!
Напразно са ме учили. Напразно!
И взирам се, през цветни очила, ...
В десницата си Господ носи светлина
и част от нея капна в любовта,
когато някого обичам се възраждам
и сякаш нови мостове изграждам
и стъпвам по филизи от жарта ...
Марѝ сънува сладък сън, че в снега играе със децата.
Внезапно чу се меден звън - на Дядо Коледа шейната!
Затича се със всички сили по пътя, откъдето чу копита.
И с двете си ръчички мили му махна и думичките запреплита:
- Здравей, здравей, тъй чакан дядо! Чува̀ла си вземи и идвай бързо! ...
Танцувай, момиче, със мене танцувай,
и нека превърнем се в музика.
Целувай, момиче, мене целувай,
във танца ни с липсваща публика.
И нека въртим се, въртим се, въртим се ...
Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...
За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...
Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...
Ех, така ми е тъжно и болно,
мойто куче от старост лежи.
То навярно е май недоволно
или смърт ден след ден го грози.
Помня онзи април, преди време, ...
Над площада от коледен блясък пленен,
прогърмява последна звезда наранена
и към вкъщи потича река устремена,
под елхата да срещне нощта пресвещенна.
А край нейния бряг, там на пейка самотна, ...
VII. Сърце обичливо
Бедно ми, бедно, сърце обичливо,
винаги влюбено, щедро си било!
Щеше ли, мило, да бъдеш щастливо,
пътя към Нея да беше открило? ...
Къде изчезна добротата у хората?
Човек може цял живот да се чуди...
Суровият живот? Душата? Умората?
Коя е причината? Кой и защо я прокуди?
Може би света в който живеем ...
Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат. ...
Събота
Ще ида в петък, ще си купя по две за левче, пет за два.
И ще те чакам.
Ще се мотая около кафе машините, ще си говоря с продавачите, ще се преструвам, че разглеждам.
И ще те чакам. ...
Това е любов.Това е надежда.
Това е вяра. Това е радост.
Това е началото на Изкуплението.
Това е етап от нашата история на Спасението.
Това е среща с Христос, с Дете. ...
Не се оплаквай, че съдбата все те кове.
Мечтата на животът ти винаги те зове.
Трябва желанието в теб сили да бере,
а сега главата пак те пита на къде.
Отвори широко вратата на щастието! ...
И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...
Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...
Наивни сме мъжете, простовати,
мишени за ловуващи жени...
Но пък с претенциите сме богати
и смятаме... че ние сме ловци...
Да, такива сме, елементарни!... ...
В чуждата паница
Като човек, минал през много пороци,
нямам право да давам акъл.
Да бъда учител, със свои уроци,
нали всеки различно добър е и зъл. ...
Далече си... ала защо тогава
душата ми към тебе все лети?
Сърцето полудяло не престава,
чрез мисълта, за тебе да тупти.
И сливат се желания с мечти, ...
Дядо Коледа тази година не мина,
непослушни навярно все пак сме били.
Ориста пусна пакостите през комина,
черни сажди покриха невинни бели.
Нежността ни над маска излъчват очите, ...
Колко ли чаши съм вече изпила?
Колко ли чаши съм вече строшила?
Чаши със обич, със нежност, със жал...
Чаши, пълни с горчива печал...
Чаши подадени, от вярна ръка, ...
От дълго време не сънувам,
Боже, избави ме веч от тази плът!
Гледам пак към синевата и това, което чувам
е единствено тътенът ѝ глух.
Кажи ми, за какво съм тук? ...
Вместо епитафия
Такъв ще съм дори като умра.
Естествен, откровен, дори наивник.
Такъв ще съм си даже след смъртта.
Толерантен с всеки свой противник! ...