Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
Напразно ме моделирате по ваш вкус,
аз мразя да съм захаросана и гладка,
да танцувам с живота покорно фалшив блус,
и да изричам угодни хвалебствия за лъжата.
Не съм от тези дето си ближат раните, ...
Сред сиви капки и мъгла от уличен дим,
Зад фасади кратки и счупен комин,
Нещо проблесна само за кратко,
Изтървано, изгубено, златенце някакво.
Падна във локвата, развълнува небето, ...
От дрехи ангелите нужда дали имат?
Защо са им, щом имат си крила?...
Дали за глупости от времето си губят?
Аз сигурно не бих... щом мога да летя...
Но ангел никога не съм виждал, ...
Ако можех времето на зад да върна?
Щях да го направя без да мисля.
Отдавна щях да те обичам, мила,
и мъките в живота ти да съм спестил.
Ако можех времето на зад да върна, ...
Стъблото ми огъвахте злорадо,
сълзеше от почуда и печал.
Пречупихте невинното и младо
цветче, всемира що ви бе послал.
Поднесе ви спонтанно изненада, ...
Смехът ти е саундтракът на живота ми
усмивката ти е картината, която закачих
на стената си с много любов
с още повече труд и пробиване на
най-тъмните страни на душата ми. ...
Изворни стомни в сърцето разплисках,
жаден за обич - от мене да пиеш.
Чувства по-ярки от изгрев поиска.
Днес аз съм слънце за теб. И молитва.
Хълмове стръмни душата изкачва ...
Затънахме като Андрешко в блатото
а краят е подобно хоризонт далечен,
като мираж в пустинята когато
Мойсей с народа си вървял обречен...
Години в път и в търсене на истини... ...
До болка истинска съм, и затова –
наполовина, не мога да обичам.
Обичам ли, цялата горя,
и пак чиста от пошлостта излизам!
Полуусмивки и полуслова, ...
Щастие търсех във всеки нов ден,
недоволен, че от него по малко намирах.
А късметът толкова близо стоял е до мен,
но не го виждах, вървях и не спирах.
И точно, когато бях се отказал, ...
Тази нощ луната ще заплаче със червени кървави сълзи.
Но не от радост,а от мъка ще го прави,защото моето сърце рани го ти.
Рани го не със жест а с думи,думи тежко назовани от твоята уста.
Не знам защо си толкова студена,нима не чувстваш нищичко към мен?
Единственото за което аз се боря е да се влюби ...
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...
Защо поезия, ако не е с душа?
Защо любов, ако не е в сълза,
истинно търкулната в небето
и замъглила лицето с тревога...
Защо красота, ако не е звезда? ...