Растат ми годините.
По брадата си, виждам среброто от изживяното щастие.
Около очите ми всяка бръчка се смее пияна от спомени, обещания и едно преживяно разпятие...
Дори не е тъжно, дори не мълчи небето - облак прегърнало.
"Завинаги" винаги тихо, услужливо скимти в килера на сладкото минало. ...
Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада, ...
Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...
Сърцето мое от болка то кърви,усеща го,че нещо може с теб да ме раздели.
Не искам аз да се съмнявам в теб,но чувството по силно е когато нямам връзка с теб.
Всеки има във живота си момент,момент на слабост а може би на страх.
Но важно е в момента да не се подаваш на страха,че всичко случва се така и ...
Нека си призная - много се зарадвах!
Моят чичо каже ли - цепи като с брадва
мъжката му дума. Значи са решили
с баба да живеят! Двама са скроили
те съдбата своя. Тъй щастлив съм вече! ...
Под сенките на плажните чадъри
надеждите за лято изветряха.
Аз пясъка броя. Ти - пеперудите.
Самотни сме, прегърнали телата си.
Прегърнати, телата са самотни, ...
Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...
Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...
ПРИКАЗКА ОТ 1001 НОЩ
Такъв ще те обичам – до неделя
щом дойде вече времето разделно.
И топла още меката постеля
след стъпките ти глухо ще простене. ...
В началото куплети аз четях.
Сега целувам нежното ти слово.
До този миг, до днес къде ли бях?
В началото куплети аз четях.
Но както и да е, не закъснях ...
За момичето с тъмните очи, което винаги мълчи.
Така и никой не разбра, кога е тъжна или щастлива тя .
Прикри умело, чувствата свои , така и на, никого не позволи, душата и да отвори.
На въпроса " Как си ?" - "Винаги добре ! "
На кого му пука,питаше се?! ...
Направо ще се хвана за главата!
От болести не мога да избягам.
Боли ме жлъчка. Черен дроб. Стомаха.
А, чакай, че сърцето май ме стяга!
И нощем като легна и започва ...
/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Заплетена е тишината в мрака.
Най-тъмното в душата ми мълчи.
Ти чакал си навярно, дълго чакал.
Ти чакаш ме, а аз съм с теб – почти. ...
Здравей, ноември! И добре дошъл!
Все още слънчев и по своему красив.
Усмихнат през деня в пуловер жълт,
а вечер тъй самотен, тъжен, сив.
Обичам те, дъждовно - носталгичен. ...