Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...
Души, души, души и разузнай,
с обонянието си всяка истина узнай!
О, зная, “Плъх” наричат те, горкия,
но в разследването ти си във стихия.
В омразата си кой не те ли поруга ...
Където и да ида ти си с мен.
Дори далеч не чувствам самота.
В сърцето ми гориш и нощ, и ден.
Където и да ида ти си с мен.
От тебе огънят възпламенен ...
То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,
небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност ...
- Здравей! Дали си принца от мечтите?
Ще ме вземеш ли за среща със файтон?
- Не мога днес, на паша съм с козите
и имам кон. Не бял, ама е кон.
- А, ще може ли, яко не те смущава, ...
Да си кретен е трайна диагноза,
но с изборно-свободен елемент.
Че с идиотия в прекалена доза,
приятелство разбива се в цимент.
Предателите трябва да се бият, ...
Къдриците на любовта се веят,
очите ти звезди са в небосвода.
Магичен пух, събудил зов в неделя,
предсказва полета на птица волна.
Огнището са топлите ти пръсти, ...
От Млечния път се отбих до Земята,
хареса ми нейното синьо небе
и малките хора със име - децата,
които невинно обичат, с' сърце.
Обикнах и аз, без да искам, простора, ...
Стремя се да не преча на съдбата.
И никога не гледам в чуждата паница.
Смирено се преплитам със тълпата.
Сабя не сече преклонена главица.
Не пасвам в калъпа на всяка концепция. ...
Посивял, посивял, посивял,
този град, като гост ме посреща.
Ненавременна майска печал,
замъглява Балкана – отсреща.
Плаче пак, плаче, пак, плаче пак, ...
Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае, ...
След края бе агония мъртвешка.
А после черното снегът поръси.
Студено бе в балетната ми дрешка.
Задушни бяха стегнатите връзки.
Не стигна малката ми длан, да скрие – ...
Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...
Какво ми даде стройното ти тяло
или душата твоя - мъничко мънисто...?
Да, обожавам ги - пленен от тях изцяло,
затворен в стаята на есента, любов
прелиствам. ...
Не казвай: Не!...
Не казвай: Не!... Не се прави на чужда –
без тебе да живея аз не знам!...
Така навярно Божество е нужно
на сградата да се превърне в Храм!... ...
Без теб звездите нощем бавно ще умират.
Точно как умира моето сърце за теб.
Без теб и въздуха ще спра да дишам.
Защото имам нужда аз от теб.
Навярно ти сега не се преструваш. ...
Когато... пак навърша педесе,
ще спра да се обиждам от глупаци.
Ще почна пак да дърпам дедесе.
Ще пусна и засукани мустаци.
Косата си, ще вържа пак отзад. ...
Облаци мрачни в оранжев неон,
през прозореца блестят по телата,
атмосфера наситена с дъхав озон,
в тантранически ритъм вкарва душата.
И заченат във Рая е първият грях, ...
Таму сабјата ја сече наведнатата глава по сто пати
овде работникот не јаде од златна лажичка.
Таму зборот натоварен со емоции сите ги следи
овде на Ескими продаваме мраз.
Кај нас просекот во безбедна зона ...