И как ме гледат - две очи маслини...
Със взор кафяв опиват и съм в плен.
Коса разпускаш като чер сатен,
погалват раменете ти коприни.
А устните, най- сладките малини, ...
С какво да те зарадвам днес? С букет?
О, не! - Че всички, твои са - цветята
и те цъфтят за тебе с красотата,
и с аромат сред нежен менует.
За първи път аз пиша ти сонет ...
Разстилаха ни празнични трапези,
дедите ни, умрели в славен час.
Годо дойде, но влезе и излезе,
изобщо не му пукаше за нас.
Очите ни са станали кубични, ...
Завъртат се магичните сияния,
танцуват небеса със страст гореща
и влюбват се прекрасните желания,
и няма нощ, и ден - това е среща...
Това е среща искренна и нежна, ...
Сънят ти не е сън, че ти в поема
ефирно лекокрила се превръщаш
и със светлинно звездна диадема
очакващата ми душа обгръщаш.
Усещам те с дъха на хризантема, ...
В Неделята на Митаря и Фарисея
Като планина са греховете ми
и аз стоя с вопъл пред нея.
Вавилонска кула е сърцето ми,
безсрамието ми надвиши облаците. ...
В окото ти погубен ще приседна -
последен лъч в един умиращ залез.
Душата ми е мярка за беззвездност,
сърцето е скиталец сред забрава...
Не ме отхвърляй даже инстинктивно, ...
Да знаете, че само да ми паднат,
онези двама луди – братя Грим,
ще ги оставя три недели гладни,
писанията ще превърна в дим.
Че приказките за деца са – да, бе, ...
Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...
Вечернонежна е онази нощ, която
във мойта гръд стаява тишина.
А стъпките на отминаващото лято
отекват в мен, подобно на вина.
Аз зная, всичко тук си отминава – ...
Вместо "Сбогом"
Щеше уж да си ходиш, Любов, а пък още стоиш на вратата.
Все не вярвах, че можеш да бъдеш такава - до болка ината.
Взряна в мен може би ти се ще "Остани!" да ти кажа.
Е, добре, щом е тъй, аз сама ще ти стегна багажа. ...
Търпиш всичките нередности -
дали от интерес, или че си сляп,
имаш ли ти изобщо ценности,
или мислиш сал за насъщен хляб?
Като добитък те те третират, ...
„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...
Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути ...
По дяволите бурите. И теб.
И всеки път, когато се провалях –
опитвайки да паля огън в лед,
да вярвам, любовта ,че побеждава.
Каква победа? Тя не е една ...
Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...
Разкриваш се, а дебне воайор,
и точи лиги той по твоите чувства,
промъква се, като крадец във двор -
Невидимо и дяволско присъствие.
Докосва се със слузести ръце ...