Short stories and prose by contemporary authors

42.2K results

Приятели 🇧🇬

Приятели...
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ...
1.4K 1

В бяло облечена... 🇧🇬

В бяло облечена...
Дъжд навън вали, гаснат мойте мечти, отпивам от чашата с вино, но вече и то горчи...
Цигара отнова паля, но догаря в пепелника тя, слушам музика, уж щастлива, но в мен единствено звучи , че “любовта умира” ...
1.3K 1

Размисли върху досието на... 🇧🇬

“Обичам те, Ейми. Не искам да ти се случи това.”
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е т ...
1.2K 5

страст 🇧🇬

Страст
В момента искам просто да пиша, да излея душата си в следващите редове.
Когато ме погледна за първи път, когато ръката ми докосна твоята, тогава
разбрах, че не си просто обикновено момче, а дори напротив.
Ти си най-необикновеното и най-привлекателно момче, което познавам. ...
1.3K

една невъзможна любов 🇧🇬

Защо любовта ми е невъзможна ли?
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душа ...
1.3K 1

Един тъжен край... 🇧🇬

Днес - хубав слънчев ден в началото на март. За прърви път небето беше толкова синьо и ясно. По въздуха се усещаше познатата пролетна умора. Дърво - туко-що разлистило се, което хвърляше сянканката си някаде в далечината, а под него една пейка. Ти и Аз. Тишина. Пак мълчим. Гледам в очите ти - празно ...
1.6K 7

Мъртвият ангел... 🇧🇬

Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...
1.6K 5

Имало едно време... 🇧🇬

Имало едно време едни родители, дето все бързали...
Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да ...
1.5K 16

Приказка 🇧🇬

Приказка...
Искаш ли да ти разкажа приказка една, там геройте са двама, както ние с теб...
Един човек цял живот се скитал и живота си посветил, да охажва хубавите дами и на всички сърцата им разбил.
Но веднаж остана на улица ...
1.1K

Тъжна есен 🇧🇬

Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете, ...
1.3K 1

ти си.... 🇧🇬

Ти си единственото момче, което може би никога няма да бъде мое.
Това ме кара да се чувствам толкова нещастна и забравена от горчивата наслада,
наречена любов.
Защо няма да бъдеш мой ли? Отговорът е толкова прост и ясен -
защото си с нея. Вие сте най-сладката двойка в училище. ...
1.3K

Отдалечен пътен спомен 🇧🇬

Отдалечен пътен спомен
Някога някой ми беше казал, че всеки има своя път, който винаги те води, просто понякога този път много трудно се вижда. Пътища - колкото щеш! - тесни, широки, дълги, къси, чисти, мокри, видими, невидими, лесни, трудни... В началото всички те са еднакво примамливи. Всеки един ...
1.2K

Историята с устните 🇧🇬

Беше лятото на 2001-ва година. Живеех самотен, като гарван в една гарсониерка под наем в квартал Сойкин връх. Това за незапознатите с географията на Казанлък е доста далече от центъра, а мургавелковците ми бяха свили байка на третия ден, та всяка вечер след работа ходех дълго пеш покрай безброй ново ...
1.9K 3

Най-лошият ученик 🇧🇬

Ние бяхме братя, но не по кръв. Още по-малко по дух. Ние бяхме братя по чин.
Той се учеше от живота, аз нехаех за училището. Така дните ни летяха, а различието помежду ни растеше.
Понякога той притичваше, показваше ми пръст и установяваше, че се е опарил. Виждах в очите му гордост и победа. Поуките ...
1.3K 2

*** 🇧🇬

Аз... виж – наистина съжалявам за всичко, което ти причиних – промълви той и сведе глава.
Тя повдигна вежди.
- Не! Не ти ми го причини. Аз съм виновна! Допуснах грешката да ти кажа „ Да” – тя се усмихна, но всичко беше фалшиво! Всичко, освен думите й.
- За грешка ли го считаш?
- А не е ли? – гледаше ...
1.4K 5

Рейс 🇧🇬

РЕЙС
Две сърдити баби се качиха в рейса. Коментираха последния епизод на обедния сериал. От тях дочух, че Хуан не е син на дон Фернандо, а на дон Габриел. Очакваше се с голямо нетърпение утрешната серия, в която наистина щеше да се разбере дали наистина Марсия е сестрата на Лаура.
Ех, живот, живот! ...
1.6K 8

18+ Нагон 🇧🇬

След почти 3 месеца на безцелно шматкане с колата из града; безсмислени разговори с хора; безчувствени сексуални авантюри и неразбиране на проблема си, реши да я потърси. Сам не знаеше защо. Нагона бе прекалено силен, раздираше го. Всички момичета, с които имаше сексуални връзки, го отрязаха, когато ...
1.3K 5

Орлите се "раждат", за да летят, но те не знаят това и трябва да бъдат научени 🇧🇬

Eдна от лекциите за морските орли на американския биолог Ричърд Бендъл ме вдъхнови
. да напиша този разказ.
Разказът е написан с помощта и редакцията на Белоснежка/Гергана Шутева/.
/
Това е поздрав за всички дами послучай 8 ...
5.2K 16

Дано ми прости 🇧🇬

Стои един мъж зад прозореца и наблюдава живота на хората. Всеки се движи и в същото време е ограничен в рамките на точно определени движения. А той, държейки чаша с БГ водка, наблюдава, премисля. Планира следващия си ход. Трябва добре да го обмисли, защото няма право на грешка - не и този път. Нужно ...
1.1K 2

Моята надежда... 🇧🇬

Ти си моята надежда...
Видях мъж, в толкова окаян вид, че ако не беше в тази лъскава сграда, бих го сбъркала с бездомник, просещ по улиците за капка милост и парче хляб...
Да, бе мъж, и то красив, но необръснатата брада прикриваше нежното, но изпито от времето лице и му придаваше озлобен, а може би ...
1.6K 8

ЦСКА-Левски, 1:0 за Джоката 🇧🇬

С Джоката си имахме закачка. Баща ми реши, че трябва да съм от "ЦСКА".
Затова, когато минаваше покрай нас, Джоката непрекъснато ме навиваше да кажа "Само "Левски!" Аз обаче, от страх да не ми се кара баща ми, героически отстоявах моето "Само ЦСКА!"
Получаваше се нещо подобно:
- Кажи, само "Левски"!" ...
1.5K 7

"Балкан"-ски неволи 🇧🇬

В моето детство, Джоката беше пощальонът. Някъде по икиндия вземаше огромната си чанта и раздаваше "Кооперативно село", "Работническо дело", "Славейче", "Септемврийче", "Жената днес", "Стършел", "Поглед" и ред други...
Но освен пощальон, беше истинки извор на оня здрав, малко простоват, но винаги св ...
1.2K 1

Ще куфея 🇧🇬

Нали съм майка – и аз ще куфея

Напоследък при моя син – тинейджър идва едно съдание – слабичко, нисичко с една обичка на ушето, с друга на нослето, с дънки и тениска. Да е извънземно – не е, ама дали е момче или е момиче? Д ...
1.5K 17

Зет и тъща-частен случай 🇧🇬

На зет и тъща в една къща само лъжата помага

„В собствения си дом не мога да се почуствам господар,заради тебе!”-това е мъжът ми.”Да,но той е и домът на дъщеря ми! И ще идвам,когато си поискам!”-това е мама,за него тъща. „М ...
6K 19

Неочаквано добра комбинация 🇧🇬

Детската ми мечта се сбъдна – пенсионирах се!!! С първата пенсия си направих пластика на лицето.Така ме опънаха,не в онзи смисъл,че ми качиха носа на челото. Но след корекцията всичко е наред,даже гръдната ми обиколка дето беше провиснала до талията си дойде почти на мястото.После си купих това дето ...
5.3K 17

Овъглени криле за спомен... 🇧🇬

Ти беше моето слънце, ти изпълваше денят ми с радост, ти беше "виновен" за усмивката, която ме озаряваше всеки път, когато си помисля за теб... но аз бях усмихната непрестанно... ти ме даряваше с любовни лъчи... даде ми криле и с тях летях някъде в небесата... Да... аз летях наистина... толкова беше ...
1.7K 1

Утре слънцето ще е наше 🇧🇬

1.7K 11

Историята на едно приятелство 🇧🇬

Беше петък следобед, един що годе хубав ден.
Слънцето все още грееше ярко, и птичките все още си летяха нагоре надолу, и изглеждаха някак щастливи.
Беше един прекрасен следобед, до тогава, докато не разбрах най-страшното нещо в живота ми.
То беше нещо обичайно, нещо съвсем естествено, нещо, което и ...
2.2K 3

Поток от спомени 🇧🇬

В стаята е светло. Сините пердета спират лъчите на мартенското слънце. Чува се тиха, успокояваща
музика от тонколоните на компютъра.
Седя тихо на стола и държа навлажнена салфетка. Очите ми са зачервени, а сърцето ми тупти стремглаво.
Гледам колието, което той ми подари. Колието, с което никога не с ...
1.6K 4

Моето ходене на мач 🇧🇬

Веднъж, и аз като мъж с гащи, реших да отида на футболен мач.
Речено-сторено... Кой, кой, кой? ЦСКА-Литекс...
Нали си падах нещо цесекарче...
Ако някой е ходил на мач, знае какво е. Обичайните слънчогледови семки, хлапетиите, които си дерат гърлата, целите накичени с червени шалчета, нататуирани, пи ...
1.8K 4

Ябълката 🇧🇬

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ЯБЪЛКАТА
Цветан Бекяров
|
Тази носталгия ме преследва дълги години... ...
1.2K 1

Тази неуморна скитница 🇧🇬

В ЕДНА ПРЕДЕСЕННА ВЕЧЕР
ТАЗИ НЕУМОРНА СКИТНИЦА
Цветан Бекяров
|
Дъжд се сипе отвсякъде, шуми в листака, в натежалите клони на дърветата и пее своята извечна песен. Водата шурти, тропа по пътеката и събрана на потоци хуква надолу в гъстокафяви ручеи към овалните камъни на близкия бряг. Притъмнялото м ...
1.2K 1

Изповед 🇧🇬

Усмивка от предишен ден...
Но вече знам - не всичко се върти около мен!
Беше хубаво тогава, помниш ли?
Онази слънчева разходка със приятели...
И ти беше там. Завиждах ти. Завиждах ти, защото всички бяха около теб. Защото всички те ограждаха с вниманието си. А аз бях излишната... поредната теглилка, ...
1.6K 7

БАРБИ 🇧🇬

(съвременна приказка)
ІІ ЧАСТ
- Може би моето - предложи Плюшеното мече. - Оттук се вижда половината улица, а пък и аз съм на най-горния рафт.
- По-добре моето - изджафка Голямото черно куче. - Оттук мога да виждам кой влиза, кой излиза и какво става на съседните щандове.
- Особено на щанда за шокол ...
2.6K 2

БАРБИ 🇧🇬

(съвременна приказка)
І ЧАСТ
В магазина за играчки беше тихо. Продавачките отдавна си бяха отишли, а вратите - заключени. Само старата сребърна луна любопитно надничаше през прозореца.
- Утре ще дойдат да ме вземат - важно каза куклата Барби, която стоеше на най-видното място на щанда. - Видяхте ли ...
1.7K 1