Short stories and prose by contemporary authors

43.5K results

"В крайна сметка" 🇧🇬

Дори в словесните обобщения
Поквара и Пари вкарахме,
като в банкова клетка..
и повсеместно вече е в обръщение
не "В края на краищата" ...
578

Дъщерята на Аполон 🇧🇬

Глава 2, част 2
...но колко време ще отнеме
Беше му писнало да я чака да му се обади. Стигна до там, че си помисли, че тя не получава цветята. Затова звънна в цветарския магазин и разбра, че всеки път доставката е била приемана от някоя си Денис Кънингам, живееща на същия етаж. Вероятно същата ги пр ...
1.4K 6

И нищо се не решило 🇧🇬

И абсолютно всяка прилика с действителни лица е толкоз невинна, непреднамерена, симпатична и миличка, че да не повярва човек! С рози окрасена, и с кокичета.
Важно важно случва се нещо, бързо бързо тичат децата... момент, нима тъй се почва? Децата, в случая много пораснали възрастни, отдавна не тичах ...
1.1K 1 16

Горско момиче 🇧🇬

Живея на края на града близо до реката. Обработвам голямо парче земя. Реколтата е от всичко по малко: картофи, лук, чесън, домати и още дузина плодове и зеленчуци, за които полагам грижи. Лятото живеещите наблизо роми си купуват от мен всичките тези неща, а получените пари инвестирам в нови и нови с ...
1.1K 2

Бил Гейтс 🇧🇬

Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и ...
1.1K 1 3

Дъщерята на Аполон 🇧🇬

Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...
1.4K 4

Мълчанието на Зегандария (Глава 1 до глава 24) 🇧🇬

Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но с ...
841 1

Работни размисли на един кмет 🇧🇬

В обширния кабинет на кмета на община…а бе кой го интересува коя е тя, витаеше размисъл. Толкова, че както прозаиците се изразяват, с нож да го режеш. Само че кметът Рачко Мачков не беше прозаик, а прагматик и от няколко дни клюмаше над обхваналата го въпрос „Защо работата в поверената му община е т ...
1.3K 5

Полумонолози 🇧🇬

- ...И ме мъчи един проблем – как в бонбоните слагат пълнеж... Не, не – зная, и в гуглето гледах, и в уикито го пише... Но нали съм интелигентен човек – налага се все някакъв проблем да ме измъчва..
- Еееех, да мога да срещна умна, красива, разбираща ме, прощаваща грешките ми жена, готова цял живот ...
606 3 12

Фатален въпрос 🇧🇬

Кой вече от страшния Вирус
нас, мъчениците, ще спасява,
щом и медиците - наште спасители,
перманентно превръщат се
в...пациенти"?
653 5

Нещо от живота... 🇧🇬

Едно малко красиво цвете всяка сутрин се радваше на слънчевата усмивка. Отразяваше я наоколо и целият свят сияеше за него. Вятърът си играеше с листенцата му и то отделяше от аромата си, за да поздрави другите цветя... Но започна да усеща нужда от живителни капчици вода. Реши да се помоли на Слънцет ...
1.3K 1 1

Щурм на края на света-част 35 🇧🇬

Бориен
– Бяло знаме, генерал Ферум, сър! Пратеник на Воргенас носи съобщение лично от генерал Андор Веземис за вас.
Ординарецът отдаде чест и постави пред мен сензорен екран воргенаско производство, на който беше паузирано видео съобщение от командващия Първа южна армия на Воргенас, генерал-лейтенан ...
1.2K

История с лабрадор 🇧🇬

Преди време влязох в блога на приятелка – привлече ме заглавието: „Малката ни топчица“. С кликването се втрещих – гледаха ме две толкова познати очи. Очите на лабрадор. Черен лабрадор. Оттогава нямам мира – мислите ми все се въртят около една история, която се случи, не, която се случва с мене и мое ...
1.3K 2 16

Искрено и механично 🇧🇬

Казвам се Гошо. Така ми викат. Ама са ме наричали и "боклук", "бракма", "таралясник", "купчина старо желязо", "каруца" и какво ли още не. По талон съм Фолксваген Поло, ама стопанинът ми вика "колата". Каква ти кола, бре? Да не съм ти аз някаква Мазда или Тойота? Кола съм бил! Тва е за женските, с на ...
1.1K 2 14

Репортаж с болница на врата 🇧🇬

По-скоро – „Бърза помощ“, или както днес я наричат модерному – „Спешна помощ“.
Чакам внуците в събота и се подготвям. Е, няма да правя цялото угошение – очите нещо, хм… Но торта – да. И тръгнах да взема туй-онуй. А навън – студ! Усетих го още като разхождах кучето, ама нали…
Абе, пуберите и пенсионе ...
595 5 8

Анунаки - 2 ( Корабокрушенци ) 🇧🇬

Действащи лица:
Капитан Етана
Шамаш - пом. капитан
Балих - пилот
Банда - пилот ...
939

Разговор с Мария 🇧🇬

Мария се отпусна на дивана, подви крака и взе чашата с малиново вино "Тр..."
- Шшшш, алооо! Авторката! Да си чувала за скрита реклама и продуктово позициониране?
- Тихо, муцка! Опитвам се да ти измисля някакво приключение.
- Мхм. - изсумтя Мимето. - Мисли, мисли! То мисленето не е лесна работа.*
И с ...
1.3K 2 7

По перваза на дните 🇧🇬

Малките часове на нощта са наши съюзници... Тогава разстоянието между нас не тежи толкова заради всички изписани думи. Споделям деня си с теб, а смехът ми се превръща в джаз, който слушаш, докато палиш поредната цигара.
Понякога самотата ме надвива и се чувствам крехка и малка. Студено ми е без ръце ...
1K 3

Приказка за Червената шапчица (ковид версия) 🇧🇬

Имало едно време една пандемия и едно малко момиченце, което било толкова хубаво, че по-хубаво в света от него нямало. Майка му го обичала от все сърце, затова го ваксинирала още от рано с AstraZeneka. А що се отнасяло до баба му, то тя го обичала още повече, та затова добрата баба изплела на детето ...
1.9K 1 7

Вярвате или не ... 36 🇧🇬

Първа победа
С две татуировки повече, нашият отбор по футбол,
извоюва първата си победа! Ура!
Прошка
Хайде да си простиме, ...
1.4K 1 2

Анемията на Академията 🇧🇬

Не пребори с Ваксина
Вирус-пандемията
дори Академията,
Причината? - почина
от анемията си.
499

По маршрутите на ковидчетата 🇧🇬

Пред сами планетата ковидните вируси се разделиха и всяко ято пое по посочения маршрут.
А натам съдбите им бяха различни…
Насочилите се към Русия там си и останаха. Решение, взето след първата водка… А водката никога не е само първа. После трета, осма и – запой. Кога с мезе, кога с подушен ръкав – о ...
687 4 18

Откровеният четвърта част 🇧🇬

Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
1.1K 1 4

Фабрика 🇧🇬

Чувството се скъса. Спомените се разшиха, единият даже е паднал, докато се разхождах, и повече не го намерих. Някой си го е харесал и си го е прибрал. На всичкото отгоре се подаде едно обещание и като го дръпнах, се измъкна от всички нишки, сякаш само то разплете половината чувство.
Реших да подам о ...
1K 2

Из последните спомени на едно разбито сърце 🇧🇬

ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ...
1.3K 2

Защо не? 🇧🇬

Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
1.1K 4 5

Дъщерята на Аполон 🇧🇬

Глава 1, част 2
...а нощта не скрива нищо
Фийби отключи врaтaтa нa aпaртaментa си и пуснa Мaкс дa влезе.Оттук можеше дa се опрaви сaмa. Тя влезе и се тръшнa нa нaй-близкото кресло. Господи,колко беше уморенa. Концертът беше минaл добре, но нaпрежението беше й се отрaзило. A сегa трябвaше дa се приго ...
1.5K 6

Това, което никога не ти казах 🇧🇬

Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
1.5K 1

Българската гора 🇧🇬

Гората Българска, крила нявга хайдути,
сама днеска търси закрила
от секирата на хайдуци.
545

Невъзможната любов 🇧🇬

Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...
870

Евакуации 🇧🇬

ЕВАКУАЦИИ
или
МОЯТ ЖИВОТ НА СЕЛО!
Когато си помисля за годините на моето детство, един от най- необичайните моменти в него, е животът ми на село.
За дете родено в центъра на столицата и никога не посещавало село, освен Княжево и Бояна, животът в село Петърч е една романтична авантюра и навява много ...
997 1 5

Когато Ковид19 удари... 🇧🇬

Преди време бях изкарал колата пред блока, а гаража превърнах в пандемоскривалище и тайно се събирахме няколко авери за сутришна дезинфеклция...Сипнах ракийката по чашките, цели кисели краставички в чинийката, и Гочо Умното ме изненада..
- Какво четеш в този пореден логдаун...
- Ами ., нищо особенно ...
678 7

Наслада и угризение 🇧🇬

Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...
895 5 28

От нищо - нещо 🇧🇬

Купих нова книга.
Отворих я на първа страница – нищо...
Прелистих втора – нищо...
След трета, обърнах на четвърта, пета –
все нищо и нищо. ...
1.1K 13

Пазачът на фара и продавачката на мечти 🇧🇬

Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...
1.9K 1 13

Скандал пред библиотеката: дивият аз-ти-той 🇧🇬

Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...
1.2K 2 16

Свърталището на дявола (10-та част) 🇧🇬

***
Едва на десети сутринта Явор и Катрина се убедиха, че нещо наистина лошо се случва в селото.
Бяха станали рано и Явор се бе хванал да лепи подовите плочки на банята. Заради срещите му с Яна, беше изостанал а ремонта. Отвън Катрина пък подравняваше пръстта над тръбите, които двамата бяха положили ...
1.2K 1 8

Лилипутия 🇧🇬

Ние сме лилипутите от страната Лилипутия и напразно чакаме своя Гъливер, който да ни спаси. Трябва сами да пораснем!
784

18+ Откровеният трета част 🇧🇬

-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...
1.2K 6