Short stories and prose by contemporary authors

42.2K results

Снежинките 🇧🇬

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...
1.4K 1

Мълчанието от листа (2) 🇧🇬

Две
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...
961

Разтурено слънце 🇧🇬

"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...
1.2K

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея 🇧🇬

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...
1.1K

Един живот 🇧🇬

Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...
1K

Мичето ще се задомява 🇧🇬

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...
1.5K 4

Приказка за червената шапчица 🇧🇬

Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...
2.2K 2

Прокълнати 🇧🇬

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...
947 5

Мълчанието от листа (1) 🇧🇬

Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...
1.1K

Монолог с де Кирико 🇧🇬

Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когат ...
1.1K 10

Живот с диагноза 🇧🇬

ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...
5.8K 1 66

Последствията... 🇧🇬

Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...
1.3K 1

Нова година 🇧🇬

- Честита нова година! - поздрави подопечните си Сержант.
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...
808 1

Прераждане 🇧🇬

Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...
1.3K 1

Един е животът 🇧🇬

Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
1.1K

Самоопределяне 🇧🇬

....................................................
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...
1.8K

Весьо 🇧🇬

ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
2.6K 34

Всичко се върти около мен 🇧🇬

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...
861

Ледена приказка 🇧🇬

Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...
1.4K 1

Карамелени листенца 🇧🇬

Химикалът се върти из посинелите мастилени пухести пръсти. Чува се капчукът в банята. Dido пее. Някой някъде свири на китара. Не го чувам. Сигурно друг го слуша. Ботуши, омазани в кал, се препичат на лунна светлина, прострели смрадливите си тела на студения перваз. А слънчогледите? Те къде са? Те си ...
1.1K

Чичо Генчо... 🇧🇬

- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...
2.7K 5

Коледа от спомени 🇧🇬

Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно ...
1.2K

Панелен реализъм 🇧🇬

Ситният, настъпателен говор на съседите проникваше през стените и с лепкавата си паяжина задушаваше всяка мисъл, която имаше неблагоразумието да попърха в главата на Стела. Тя натъпка ушите си с памук и се зави презглава. Шумът сякаш поутихна и девойката заживя в своя свят – далече от сивия блок и о ...
1.3K 17

Чавкаря, Разбира Се 🇧🇬

Чавкаря, Разбира Се
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...
1.3K 1

Един ден на Поли и Коко 🇧🇬

Един ден на Поли и Коко
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...
756

Като ангел... 🇧🇬

Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
938 2

Глезлата в малкия град [2] 🇧🇬

Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е ...
1K

Сезони 🇧🇬

Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
892

Джобни мъдрости 🇧🇬

Джобни мъдрости
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
1.3K

Виденията винаги се сбъдват - Глава 1 🇧🇬

- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...
862 1

Филм, мандарини, парацетамол ( част 2 ) 🇧🇬

Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
763 1

Живей 🇧🇬

Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...
1.2K

2010г. 🇧🇬

Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
1.2K 1

Мое щастие 🇧🇬

Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
845

Недоизживяна среща 🇧🇬

НЕДОИЗЖИВЯНА СРЕЩА
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
1.2K

При Коледа на гости 🇧🇬

Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
880

Кошмар в бяло 🇧🇬

Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
1.6K 3

Филм, мандарини, парацетамол ( част 1 ) 🇧🇬

Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...
912 1

Глезлата в малкия град 🇧🇬

Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
1.1K