Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

По Божия милост Анна (VIII) 🇧🇬

- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.5K 1

Просто така? 🇧🇬

Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...

Linda

Prose » Others

1.6K 2

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите") 🇧🇬

И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...

меланхолик

Prose » Short stories

2K 28

Докосване ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на ...

beti

Prose

1.3K 5

Любовта отново си отиде 🇧🇬

Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...

Лораиванова

Prose » Short stories

1.6K 4

Имало един човек с две лица... 🇧🇬

Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...

gall

Prose » Others

2.3K 4

Любов под аромата на череши VII 🇧🇬

Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...

PLAMEN4ETYy

Prose » Novellas and novels

1.7K 4

Любовна история на екзистенцията 🇧🇬

По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...

gerrda

Prose » Short stories

1.3K 5

Как си купих... татко 🇧🇬

Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...

izli4ko

Prose » Short stories

2.4K 10

Каменна роза 🇧🇬

Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...

MoNs0oN

Prose » Short stories

2.5K 4

Алцхаймер 🇧🇬

Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога ...

radi.

Prose

1.3K 4

Мост 🇧🇬

Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...

virginblack

Prose » Short stories

2.1K 1

Онова дете... 🇧🇬

Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...

beytula_bubu

Prose » Others

1.7K 3

Гробът на жена ми... 🇧🇬

Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци ...

crazymonster

Prose » Short stories

1.9K 3

Коя съм? 🇧🇬

Безочлива, подла, ограбваща, пронизваща и груба.
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...

MaripoSa

Prose » Others

1.7K 1

Невъзможната любов! 🇧🇬

Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много ...

Art_devil

Prose » Short stories

1.1K

Понякога 🇧🇬

ПОНЯКОГА
... най-хубавото не е най-доброто!
***
... хората приличат на свинете не само по вътрешните си органи.
*** ...

Sorbus

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2K 5

Убиец в синьо 🇧🇬

Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...

niko_niko

Prose » Others

1.1K

По Божия милост Анна (VII) 🇧🇬

Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Разстоянието ме убива 🇧🇬

Аз съм тук, а ти си там, толкова много километри ни делят. Разстоянието между нас ме убива, но знам, че и за теб не е лесно и че правиш всичко възможно да идваш при мен, колкото се може по-често, въпреки работата, изпитите, стажа. Ти знаеш, че е почти невъзможно аз да идвам при теб, но сега правя вс ...

KrIsSiTo

Prose

3.8K 4

Минало несвършило 🇧🇬

продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...

Нел

Prose » Short stories

1.3K 3

15 грама повече от необходимото 🇧🇬

Знаеш ли колко тежи душата?
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...

Vyrtina

Prose

1.1K 5

Омерзение 🇧🇬

Пиенето ми се отразява добре на махмурлука. То е защото съм ядосан. Пия три ракии и тръгвам. Не мога да си обясня къде отивам, но не е и нужно. Зная, че няма кой да ме чака и не бързам за никъде. Това е една среднощна разходка, разбира се, самотна, защото през деня предпочитам да спя и да събирам си ...

radi.

Prose

1.1K 2

Аз и ти (В мечтите ми) 🇧🇬

Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...

Rx-Ende

Prose » Short stories

2.1K 3

Един интернет ден!!! :D 🇧🇬

Иии, ето слънцето изгря. Време е за ставане, разходки, нови запознанства. Да! Той стана, натисна сивото копченце и зачака... Отвори се прозорецът... не навън, а към интернет пространството. Днес денят изглеждаше обещаващ – нямаше нови вируси, антивирусната си беше свършила добре работата. Connection ...

JustSmile

Prose » Humorous

1.9K 7

Сън 🇧🇬

Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду ...

Воркосиган

Prose

1.4K 2

Целият ми свят 🇧🇬

И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и п ...

Golden_Girl

Prose » Others

2.2K 3

Едно рицарче - Педро фон Лузъришев 🇧🇬

Наскоро завърших обучението си и съм това, за което цял живот съм мечтал - рицар. Гордея се с благозвучното си име, показващо моето мъжество и непобедимост - Педро фон Лузъришев. Но стига толкова за това. Пет часа сутринта е, отивам на първото си рицарско състезание - ще участвам в боя с мечове, с к ...

nossferatu

Prose

2K 4

Вековен дъжд 🇧🇬

Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 4

18+ "Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...

меланхолик

Prose » Short stories

2.4K 23

Светлина 🇧🇬

Бързайки отново към автобусната спирка, по обичайното време тогава, се случи нещо неочаквано и дълго желано. Непознато лице, но не толкова непознато, познато от снимка, две... със слушалки в уши и бистри очи, поглед, два и чудо. Едно ново начало след известно време, прекарано в тъга по неосъществима ...

Angelia

Prose

1.5K 1

Натрапникът 🇧🇬

Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...

michael

Prose » Short stories

1.4K 1

По Божия милост Анна (VI) 🇧🇬

Николай и Юлия предпочетоха да не се намесват, а само ги слушаха. Болките на Анна и Андрей им бяха непознати и знаеха, че не могат да им помогнат, просто нямаха опит в това. А като че ли точно сега, в този момент те бяха изплували на повърхността и ако този разговор можеше да им помогне да се освобо ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.2K

Ръка, която дава, не обеднява 🇧🇬

Живели някога на един остров всички чувства. Един ден обаче островът започнал да потъва и на чувствата им се наложило да напуснат острова. Всяко отплавало със своя кораб. Само Щедростта и Любовта упорствали да останат до последно. Когато разбрали, че вече всичко е изгубено, се огледали за помощ, но ...

Ростислава

Prose » Stories for children

9.9K 3

Изповедта на един наркоман 🇧🇬

Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред дру ...

gall

Prose » Short stories

14.3K 11

Откровението на една тинейджърка 🇧🇬

Тя го харесваше от девет месеца, но той дори не знаеше, че тя съществува. Като го виждаше всеки ден, сърцето и започваше да пее песента на опиянението, но въпреки чувствата си, тя знаеше, че никога няма да почувства неговите устни, да погледне пряко в неговите очи, да усети парфюма му. Заради него, ...

ili_95

Prose » Short stories

1.7K 3

Уморена от търсене, чакане... уморена 🇧🇬

Уморена съм, даже нямам сила да изкрещя... Измършавяла от ходене, да намеря по пътя си капчица щастие, остаряла от чакане, да получа прашинка любов.
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено ...

snEjiTy

Prose » Others

1.9K

Вятърът разказва как... 🇧🇬

Вятърът разказва как...
Стоях пред него и го гледах с широко отворени очи. Просто го гледах, а сърцето разбиваше дъха в гърдите ми на части. Гледах го с толкова обич и жажда, вярвайки, че е част от мен. Поглъщах всички негови движения, сякаш исках да ги запазя в съзнанието си завинаги. Господи, не з ...

lotos

Prose » Short stories

1.3K 5

Разговор 🇧🇬

Мамо, искам да те питам нещо!
Слушам те, малка моя.
Някога случвало ли ти се е да мислиш, че познаваш някого, а като го опознаеш... да разбереш, че си се... лъгала... не точно, но да осъзнаеш, че си познавала друг човек ...
Да, мое малко момиче, случва се. Не друг човек си познавала, а си сътворила ...

Нел

Prose

1.2K 3

Иновация в КамА С мутра 🇧🇬

Шехерезадна прашка - да разказваш приказки, докато те замерят с прашка в гръб.

otkroven4o

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.2K 7

Short stories and prose by contemporary authors

По Божия милост Анна (VIII) 🇧🇬

Просто така? 🇧🇬

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите") 🇧🇬

Докосване ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Любовта отново си отиде 🇧🇬

Имало един човек с две лица... 🇧🇬

Любов под аромата на череши VII 🇧🇬

Любовна история на екзистенцията 🇧🇬

Как си купих... татко 🇧🇬

Каменна роза 🇧🇬

Алцхаймер 🇧🇬

Мост 🇧🇬

Онова дете... 🇧🇬

Гробът на жена ми... 🇧🇬

Коя съм? 🇧🇬

Невъзможната любов! 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Убиец в синьо 🇧🇬

По Божия милост Анна (VII) 🇧🇬

Разстоянието ме убива 🇧🇬

Минало несвършило 🇧🇬

15 грама повече от необходимото 🇧🇬

Омерзение 🇧🇬

Аз и ти (В мечтите ми) 🇧🇬

Един интернет ден!!! :D 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Целият ми свят 🇧🇬

Едно рицарче - Педро фон Лузъришев 🇧🇬

Вековен дъжд 🇧🇬

18+ "Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Светлина 🇧🇬

Натрапникът 🇧🇬

По Божия милост Анна (VI) 🇧🇬

Ръка, която дава, не обеднява 🇧🇬

Изповедта на един наркоман 🇧🇬

Откровението на една тинейджърка 🇧🇬

Уморена от търсене, чакане... уморена 🇧🇬

Вятърът разказва как... 🇧🇬

Разговор 🇧🇬

Иновация в КамА С мутра 🇧🇬

Queue