(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...
Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...
Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение
Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше ...
Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...
Кольо войвода в Истанбул
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанб ...
МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...
ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
Вдъхновено от разказите "Ало, мамо" на Светлана Лажова (svetlanal) и "Ще си сменя жената" на Христо Костов (Романтик)
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зет ...
Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...
За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...
Кольо войвода и ученият
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...
‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...
"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да ...
Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
Един мъж станал сутринта, за да иде на работа. Облякъл се, обул се и излязъл. Застанал на спирката на трамвая и зачакал. Чакал час, два, три… Късно вечерта се прибрал, без да е ходил никъде. Събул се, съблякъл се и си легнал.
Поука: Не чакай трамвая, ако ти го караш!!!
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на ...
Кольо войвода и кладенецът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един дълбок кла ...
С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В А Н Е Т О
( Черешовото топче )
Коледата отмина. Новата година наближаваше.
По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.
Мъже, облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопата ...
Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...
Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огле ...
До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...
Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...
Кольо войвода и огнените кълбета
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени ...
Зациклих, бе! Да му се невиди! Ебати! Дърпам я, оная, кривата, за хитона, Талия де, ама тя се опнала на масата, гризе агнешко, налива се с вино пукницата ниедна и не й трепва. Тъпа крава! И това ми било муза на комедията! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази, черната, чертата. ...
Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...
ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...
Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...