Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Любов. Ела да я изживеем заедно 🇧🇬

Срешал ли си някога любовта?
Ела, разкажи ми историята си!
Ела, покажи ми как се живее!
Ела, знам, че си самотен! Ела да бъдем самотни заедно!
Знам, че обичаш живота. Знам, че обичаш любовта. Знам и искам и ти да знаеш. ...

jyjy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K

Една нощ в Гнездото 🇧🇬

Из света на Earthrise - част2
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...

Bheil

Prose » Short stories

1.4K

Само Буковски знаеше как 🇧🇬

Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...

Amadea

Prose » Short stories

2.2K

Избор на власт 🇧🇬

Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това врем ...

канапе

Prose » Short stories

1.6K 1

Глава Трета: На кръстопътя 🇧🇬

Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...

La__Torpille

Prose » Novellas and novels

1.7K 3

Забранена територия 🇧🇬

- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...

4orap

Prose » Short stories

1.7K 1

Моят приятел 🇧🇬

Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...

faithnomore_

Prose

897 3

Разходки, улици, снимки 🇧🇬

Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...

sniv

Prose

1.5K 2

На баня 🇧🇬

На баня
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със със своите познати и приятели, всяка седмица отивали в банята.
В къпалнята било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е.. ...

URAGANNNN

Prose » Short stories

2.1K 5

Най-красивата 🇧🇬

Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...

alex_skot

Prose » Others

1.7K 1

Из терзанията на една душа 🇧🇬

Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...

AgainST

Prose » Others

1.1K

Глава десета - Бардът 🇧🇬

Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след ок ...

Antinormal

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Приятелски съвет 🇧🇬

Приятелски съвет
Не вярвай на нищо, което ти се казва в бъдеще време, защото то те
ограничава.

pavli

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 5

За блюдата на везната 🇧🇬

Онзи, който търси признателност, желае да вмени вина.
----
Пътят към свободата винаги нарушава поне един закон; и разрушава поне един морал.
----
Разликата между власт и претенцията за власт е в умението да стоиш с гръб към властваното. ...

selsal

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

Чакам... 🇧🇬

Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...

beytula_bubu

Prose » Others

1.2K 4

Всеки първи, изминал и следващ път 🇧🇬

Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...

Ralina13

Prose » Others

1.6K 3

Двама 🇧🇬

Щом звездите целунаха земята, малки птици пристигнаха в града. Черни птици. Донасят ли те тъгата или в сърцата си са приютили спасението ми? Общуват помежду си с нежна любов, която още звучи в главата ми. Носят тежък аромат на мъка, който се сля с аромата на парфюма ми от рози. Но мисля, че тяхната ...

Haunted666

Prose » Science fiction & fantasy

1.7K 1

За да успееш в живота, трябва да използваш ума си, за да успееш в любовта - СЪРЦЕТО СИ! 🇧🇬

Да, сама съм, но не съжалявам. Поне знам, че дори и сама, аз обичам силно и искрено, но за съжаление човек, който не заслужава дори и моето уважение. Но някак си, нещо ме кара с всеки изминал ден да го обиквам все по-силно и по-силно.
Може би съм малко объркана... или много, но това не мисля, че е о ...

SweeT_KisS

Prose

4.1K

Според д-р Спок мъжът ми дали е нормален 🇧🇬

Деца, толкова съм щастлива, че ме дарихте с внук! Всички казват, че прилича на дядо си.
Разлиствам „Грижи за бебето и детето" на Спок и разбирам защо това красиво малко същество го оприличават на моя дъртофелник. Ще ме прощавате, деца, ама такива мъже ме искаха на времето...
„Първите два-три месеца ...

svetlanal

Prose » Humorous

2.9K 29

Измяна 🇧🇬

ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо ...

Бинев

Prose » Short stories

1.3K 6

Като не разбират... 🇧🇬

Като не разбират
И сега, всички ръцете горе!!!
Въобще не разбират нищо от шоу. Защо трябваше да викат полиция?! Защо трябваше да ме закопчават с белезници?! Падна ми се младо полицайче. Викам му:
- Така ли ще си играеме?
Той ме гледа и не реагира. Леле, на времето какви мъже имаше!!! От половин дума ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.5K 11

Канче с мечти 🇧🇬

Зелените й очи за пореден път отразяваха изгрева на слънцето. Беше красив, както винаги. Поне за нея.
Животът й мина в красота, защото тя си избра да вижда красивата страна на нещата. Болката и самосъжеланието нямаше да й помогнат, затова тя захвърли стария си живот, родината, хората в нея и се впус ...

Amadea

Prose

1.6K 8

Какво би казал ТОЙ за нашия свят 🇧🇬

Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...

BoryanaY

Prose » Others

1.7K 3

Нека ти разкажа... 🇧🇬

Нека ти разкажа...
Ела, сине Мой, и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човека, който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината. Там имало златни находища и всички хора копаели за злато, вярвайки, че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работел ...

URAGANNNN

Prose » Short stories

1.4K 6

Помилване 🇧🇬

Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...

Ralina13

Prose » Others

1.6K 5

Прах 🇧🇬

Прах
Една застинала сенчеста фигура, красиво очертана в добре стъкмен огън. Нежната фигура на едно момиче, загледано в пламъците, протягащи горещи езици. То събира сили от жаравата, проправя път на сълзите си, които се съпротивяват на мъката и не искат да потекат на свобода. Изящните извивки на лице ...

nemesis888

Prose » Short stories

2.1K 12

Писмо до моя рай 🇧🇬

Обич моя, Безмилостната все-поглъщаща стихийност на безвремието изцежда и последната надежда в душата ми. Жадно отпивам сили от мислите за теб, но надеждата в гърдите ми вече мъждука и пламъкът и скоро ще потъне в студеният мрак на отчаянието. Страданието на плътта е миг сравнено с безотрадната вечн ...

Стъпката

Prose

1.3K 1

зимна пролет'на зима 🇧🇬

Време е за любов...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...

okomore

Prose » Others

958

Амфетамин 🇧🇬

Амфетамин
Градът под седемте тепета се събуждаше бавно пред погледа на изгряващото Слънце, което озаряваше земята със своята светлина. Въпреки ранния час, ранобудните пловдивчани вече бяха тръгнали по своите задачи, което бе и предизвикало обичайните задръствания в центъра на града. Хармонията на кл ...

Leandeer

Prose » Short stories

2.3K 4

Парченце от пъзела на вечността 🇧🇬

Полунощ. Една самотна пейка в парка, от онези, за влюбените. Имаше издълбани сърчица със инициали в тях и имена, много имена. Повечето от тях, може би, живеят вече само на пейката... Но това е без значение. За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия. Момичето с големи, черни като на ...

posh`

Prose » Short stories

1.2K 10

Розова пустиня 🇧🇬

Розата в ръката му беше единственото зелено растение в радиус от около сто хиляди квадратни километра. Той погледна към хоризонта и видя размазания от адската мараня пейзаж на пустинята. Пътят беше пуст както обикновено. Само от време на време горещият и сух като от сешоар вятър търкаляше по прашния ...

канапе

Prose » Short stories

1.8K 3

няколко мисли 🇧🇬

Истинската любов не може да те погуби. Тя може само да те накара да тръгнеш по друга пътека.
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...

Бубчето

Prose » Others

1.6K

Алиса 🇧🇬

Алиса влезе в широко скроения двор. Беше направен от лилав плат и много слънчеви снопове...
Лилав плат и слънчеви снопове...
Алиса разпери ръцете си така, сякаш искаше да полети (а тя го можеше), завъртя се и се усмихна...
Дали имаше птички, или нямаше?
Дали трябваше да се радва, или да бъде тъжна? ...

cheshire_cat

Prose » Short stories

1.2K 3

Летящи усмивки 🇧🇬

Битката остана далеч.
Георги намали скоростта до критичния минимум и се облегна назад. Позатри с длан стъклото и се загледа в небето. Облачно, мрачно. Закашля се от усилие в гърдите. Въздъхна тежко и увеличи оборотите. Равномерният бумтеж на мотора го понесе нагоре. Искаше да изскочи над облаците и ...

sniv

Prose » Short stories

1.4K 6

За Джим и за Бъроуз 🇧🇬

“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...

Воркосиган

Prose » Others

1.4K 10

Нещо черно... 🇧🇬

Ден светъл в черна душа мъка поражда и не умее да се освободи тя от тялото празно и от сърцето изгнило. Дъх поема и не стига му той да вдъхне на ума си покой в орис черна на пустия свят заради горест черна и сълзи черни. Зов вече няма. Душата е клетка, а сърцето палач. Всяка сутрин гилотинирам страх ...

Haunted666

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K

Самота е, когато... 🇧🇬

- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...

Vyrtina

Prose

1.2K 6

"Егати, колко са тъпи мъжете!” 🇧🇬

"Егати, колко са тъпи мъжете!"
- Егати, колко са тъпи мъжете!
- Защо, бе, Силве?
- Ма, вчера излизах с един, ходихме в „Син Сити".
- И той к'во? ...

Mimi1001

Prose » Humorous

4.1K 12

Смъртоносно 🇧🇬

Смъртоносно
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява, беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малк ...

4orap

Prose » Short stories

1.6K 2

На финалната права 🇧🇬

- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...

Katriona

Prose » Short stories

1.3K 1 8

Short stories and prose by contemporary authors

Любов. Ела да я изживеем заедно 🇧🇬

Една нощ в Гнездото 🇧🇬

Само Буковски знаеше как 🇧🇬

Избор на власт 🇧🇬

Глава Трета: На кръстопътя 🇧🇬

Забранена територия 🇧🇬

Моят приятел 🇧🇬

Разходки, улици, снимки 🇧🇬

На баня 🇧🇬

Най-красивата 🇧🇬

Из терзанията на една душа 🇧🇬

Глава десета - Бардът 🇧🇬

Приятелски съвет 🇧🇬

За блюдата на везната 🇧🇬

Чакам... 🇧🇬

Всеки първи, изминал и следващ път 🇧🇬

Двама 🇧🇬

За да успееш в живота, трябва да използваш ума си, за да успееш в любовта - СЪРЦЕТО СИ! 🇧🇬

Според д-р Спок мъжът ми дали е нормален 🇧🇬

Измяна 🇧🇬

Като не разбират... 🇧🇬

Канче с мечти 🇧🇬

Какво би казал ТОЙ за нашия свят 🇧🇬

Нека ти разкажа... 🇧🇬

Помилване 🇧🇬

Прах 🇧🇬

Писмо до моя рай 🇧🇬

зимна пролет'на зима 🇧🇬

Амфетамин 🇧🇬

Парченце от пъзела на вечността 🇧🇬

Розова пустиня 🇧🇬

няколко мисли 🇧🇬

Алиса 🇧🇬

Летящи усмивки 🇧🇬

За Джим и за Бъроуз 🇧🇬

Нещо черно... 🇧🇬

Самота е, когато... 🇧🇬

"Егати, колко са тъпи мъжете!” 🇧🇬

Смъртоносно 🇧🇬

На финалната права 🇧🇬

Queue