Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Къщата на полето 🇧🇬

Къщата на полето
1.
Христо караше колелото си по дългата и тясна пътечка, но той не осъзнаваше това. Не и до момента, в който не се събуди.
Над него грееше луната в празното, стотици километри поле. Пред очите му се намираше кръглата долчинка, към която водеше пътеката и където се намираше къщата на ...

presian_penchev

Prose » Science fiction & fantasy

1.4K

Пак тази болка... 🇧🇬

О, пак тази болка… Как само изгаря мъничкото и сърчице… Сълзите отново парят бузите, тя лежи на пода и се гърчи в ужасяващ плач… Иска да крещи с цяло гърло, за да премахне поне част от болката си… Но не може... Тя едва отваря очи, но успява да зърне само размазаните стени… Очите и се давят в сълзи… ...

holly_kiss

Prose

1.5K 2

Обикновено чудо 🇧🇬

Всичко започна през едно обикновено, горещо и поредно лято. Нищо не предвещаваше развитията, които следваха. Обичайността на нещата през периода преди лятото не позволяваха дори за съмнения.
Градът беше жив, шумен и с много туристи (такъв той е винаги в летните месеци). Морето му беше едната стена, ...

prob

Prose » Short stories

1.1K 1

Огледала - 13 🇧🇬

Ако човек сам ковеше съдбата си, нима би имало недоволни от нея?
* * *
Ако вървиш сам срещу много, ще загубиш битка, но ако вървиш сам срещу себе си, ще загубиш война.
* * *
Когато мълчат нужните думи, започват да крещят излишните. ...

LONTANA

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 11

Здравей, моя любов... 🇧🇬

Здравей,
Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ...

abandoned_girl

Prose » Letters

3.3K 3

Нищо 🇧🇬

Нищо
Трудно е да изтриеш лицето си.
Лошо е да замаскираш душата си.
Непоносимо е да унищожиш надеждата.
Странно е да съживиш живота.

DecemberElegy

Prose

1.3K

Спомени 🇧🇬

Свита в ъгъла едва си поемаше дъх, докато сълзите се стичаха по очите й, а спомените нахлуваха болезнено в главата й. Толкова много време беше минало откакто се бяха разделили, но тя все още го обичаше.
Беше наистина невероятен. Беше влюбена в него от 3 години. Той най-накрая я забеляза, заобича я, ...

mj2006

Prose » Short stories

1.6K 2

Пеперуда 🇧🇬

Пеперуда пропърха в мечтите ми... Мисълта неуловимо трепна с обновени очи - тя толкова дълго беше самотна, безмълвна, вглъбена в проблемите, че забрави да ражда мечти. Пеперудата я пробуди с нежния трепет на призрачните си криле. От неуловимото фино движение се създаде заряд, тишината затрептя от въ ...

klemenTINA

Prose » Others

1.6K

По Божия милост Анна (XI) 🇧🇬

Събуди се, но този път не ú трябваше време за да осъзнае къде се намира. Топлата ръка на Андрей лежеше върху талията ú и тя чувстваше приятната ú тежест. Колко ли часа беше спала? Не можеше да разбере - в стаята бе сравнително тъмно - Андрей се беше погрижил за това. Нямаше и значение - не бързаше з ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.9K 1

Момичето зад завесите 🇧🇬

Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...

mj2006

Prose » Novellas and novels

1.7K 5

Какво заслужаваш ти... 🇧🇬

Какво заслужаваш ти, просяко, дошъл в този час да проси обич.
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа. ...

sunshine_93

Prose » Letters

2.8K 11

Полетът на дракона 🇧🇬

Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е ч ...

Dragon^Child

Prose » Science fiction & fantasy

2K 7

Два различни свята - една любов 🇧🇬

Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старит ...

JustSmile

Prose » Short stories

2.1K

Самотен скитник 🇧🇬

Вървеше той - сам, отчаян, нещастен, преклонил глава от безсилие.
Вървеше той - заедно със шепота на стъпките и свистенето на вятъра.
Вървеше той из улицата пуста, покрита с тъмен плащ.
Вървеше той и неочаквано до него се примъкна сянка,
топла бе, вдъхваща надежда, но все пак сянка... ...

Plinsi

Prose

1.2K

Свенливият 🇧🇬

Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...

michael

Prose » Short stories

2K 3

Писмо до Истанбул ( из "Писма от един пътешественик") 🇧🇬

Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...

Amadea

Prose » Short stories

2.7K 1

Чукчи в България или Автобиографично 🇧🇬

Чукчи в България или Автобиографично
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много ...

lucil

Prose » Humorous

1.2K 1

Писмото 🇧🇬

Писмото
Петър стоеше в центъра на малката стая, държеше ръце в джобовете си и се опитваше да изглежда спокоен. Очите му излъчваха огромна тъга и решителност - и двете неприсъщи за него. Последните няколко дни бяха ужасни. Това, в което вярваше, това, което търсеше, и за което мечтаеше, се стопяваше ...

Явор_Костов

Prose

1.1K 3

По Божия милост Анна (X) 🇧🇬

Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.4K 1

Надеждата, че ще се върне 🇧🇬

Беше задушно. Слънцето грееше силно и беше нажежило асфалта. Усещаше се тежест във въздуха. Очевидно беше, че скоро ще завали. Вече се стъмни и облаците сякаш се затичаха в небето и закриваха звездите. Лампите осветяващи многобройните блокчета в града загасваха постепенно. Накрая остана едно единств ...

DIdEnCeTo`{}

Prose

1.6K 1

Поклонник на Донна "Любов" 🇧🇬

ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...

pureblack

Prose » Short stories

1.1K 3

Любов и омраза 🇧🇬

ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...

еделвайс

Prose » Short stories

3.4K 1

Сънят на някой за призрак и уродливо същество 🇧🇬

Ето един сън, който аз не съм сънувал. Обаче вярвам, че някой, някога, някъде е сънувал.
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край ...

The_Crimson_King

Prose

1.3K 2

При ангелите 🇧🇬

Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...

MoNs0oN

Prose » Short stories

1.6K 2

Марио 🇧🇬

Първите дни от лятната ваканция вече минаваха. Еми подреждаше старите си учебници в един шкаф. Преглеждаше тетрадките си от цялата година и с облекчение въздишаше, че вече е ваканция. Вдигна и последния куп с тетрадки, слагайки ги на един от рафтовете. Една от тетрадките изпадна на земята. След като ...

JustSmile

Prose » Short stories

1.5K

Крос на плажа 🇧🇬

КРОС НА ПЛАЖА
Набра скорост и... сега е спрял на ръчна.
NB!
Лирическият не съм аз, нито Вие, а смеха.
Ако е стар виц - не ми е известен.

otkroven4o

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 4

Oчи на кошута 🇧🇬

- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...

anubhis

Prose » Short stories

1.8K 3

Блуждаеща светлина 🇧🇬

Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...

radi.

Prose » Short stories

1.4K 2

Двайсет и пети час 🇧🇬

Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...

crazymonster

Prose » Letters

2.3K 2

По Божия милост Анна (IX) 🇧🇬

- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

Изоставен шепот 🇧🇬

До сълзи различно е. Търся нещо, може би приятел, който да запълни прашната пустош оставена след теб. Усещам я, жестоко впила нокти във всяка гънка на пречупената ми душа. Толкова горчилка, лош късмет, милиони неволи, криворазбрана самота...не знаеш как ме режат. Не знаеш, не искаш да знаеш и няма д ...

Cursed

Prose » Letters

2.1K

Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря... 🇧🇬

- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...

JustSmile

Prose » Short stories

1.7K 4

Халюцинации 🇧🇬

Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...

Ralina13

Prose » Others

1.7K 4

Ego sum 🇧🇬

Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...

Mart

Prose

1.1K 1

първата любов 🇧🇬

Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...

DIdEnCeTo`{}

Prose

1.9K 7

Разходка из ефира 🇧🇬

Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...

Johney

Prose » Others

1.4K 1

Провокирано... 🇧🇬

Провокирано...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...

pavli

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.9K 12

Просто няколко истински реда... в които един човек се намира... 🇧🇬

Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...

~iSkRiCa~

Prose

1.1K

Невестин грях 🇧🇬

Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...

Довереница

Prose » Short stories

1.7K 19

Откровение 🇧🇬

Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...

na4eava

Prose » Others

1.3K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Къщата на полето 🇧🇬

Пак тази болка... 🇧🇬

Обикновено чудо 🇧🇬

Огледала - 13 🇧🇬

Здравей, моя любов... 🇧🇬

Нищо 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

Пеперуда 🇧🇬

По Божия милост Анна (XI) 🇧🇬

Момичето зад завесите 🇧🇬

Какво заслужаваш ти... 🇧🇬

Полетът на дракона 🇧🇬

Два различни свята - една любов 🇧🇬

Самотен скитник 🇧🇬

Свенливият 🇧🇬

Писмо до Истанбул ( из "Писма от един пътешественик") 🇧🇬

Чукчи в България или Автобиографично 🇧🇬

Писмото 🇧🇬

По Божия милост Анна (X) 🇧🇬

Надеждата, че ще се върне 🇧🇬

Поклонник на Донна "Любов" 🇧🇬

Любов и омраза 🇧🇬

Сънят на някой за призрак и уродливо същество 🇧🇬

При ангелите 🇧🇬

Марио 🇧🇬

Крос на плажа 🇧🇬

Oчи на кошута 🇧🇬

Блуждаеща светлина 🇧🇬

Двайсет и пети час 🇧🇬

По Божия милост Анна (IX) 🇧🇬

Изоставен шепот 🇧🇬

Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря... 🇧🇬

Халюцинации 🇧🇬

Ego sum 🇧🇬

първата любов 🇧🇬

Разходка из ефира 🇧🇬

Провокирано... 🇧🇬

Просто няколко истински реда... в които един човек се намира... 🇧🇬

Невестин грях 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Queue