Как ли се чувства вампира, опиянен от вкуса на кръвта и забравил изгряването на слънцето?... Как ли лъчите прояждат кожата му, какво ли усеща?... Болка, изгаряща всяка част в тялото му?
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земят ...
На майка ми и най-добрата и приятелка...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли к ...
Само росната капчица се осмели да проговори на слънцето:
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
- Имало едно време една прекрасна принцеса, която живеела в едно прекрасно кралство, в един прекрасен замък, в едни прекрасни покои и имала един прекрасен паж... Оп, това не си го чула, миличка – кралицата погали невръстната си дъщеря по главата, погледна дали случайно дойката й не е чула какво е ка ...
Странно нещо са хората. Аз цял живот се опитвах да ги разбера и все пак не съумях да стана един от тях. Вярно, че на няколко пъти почти се докоснах до това велико Божие творение, но съвсем закратко и то толкова, че само да съжалявам после. Първи си спомням, че се опитаха да ме направят човек родител ...
ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...
Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой ...
ПЯСЪЧНОТО ВЪЖЕ
Тази история се разказва от векове и всеки отнема и прибавя към нея по нещо, така ще се случи вероятно и след като я разкажа и аз. Когато оплел въжето от пясък, което му отнело цяла година, опитал се да го нарами, но то се разсипало в шепата му. Отново се захванал за работа и след още ...
Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...
Скитницата и вятърът
Те седяха сгушени на пейката - тя и вятърът, който безпощадно раздираше косите й, но тя не го усещаше... сякаш бе статуя. Нея я раздираше една друга болка - в душата, която беше обладала цялото й тяло, крайниците й се бяха вкочанили от студа... да, навън бе ужасна зимна виелица. ...
Вратата се отвори и в чакалнята влезе някакъв мъж, който сякаш се беше търкалял по земята. Той седна на пейката до другия мъж, който четеше вестник.
- Блъсна ме кола – оправда се новодошлият, когато другият го погледна. – Изхвърчах на няколко метра. Помислих си, че ще умра.
Мъжът извади кърпичка и з ...
>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме т ...
СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...
Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...
Тя... онази, с красивото име. Живее на последния етаж... щастливка е.
Тя, с огромния прозорец, обича да говори на слънцето, обича да гледа града, улиците, хората...
Тя е там, на прозореца.
Тя, която мечтае да тича кална и мокра в дъжда.
Тя, която МЕЧТАЕ... ...
Искаш да свърши по-бързо, а го разпъваш още и още. | Излизаш някъде, леко усмихнат, подритваш асфалта. | Там е онова прекрасно усещане, че живееш, върви си. | Залиташ оттам нанякъде, гледаш лицата на хората вън. | Музиката убива, кафето не буди, приспива, цигарата... | Разликата между тази цигара и ...
Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...
Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в ...
Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...
Кольо войвода и силната воля на неговите четници
🇧🇬
Кольо войвода и силната воля на неговите четници
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостт ...
Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...
Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...
Защо се опитваш да ме промениш? Нямаше те дълго, и ето каква съм... приеми ме. Приеми, че обичам тъмните цветове и прекарвам времето си в тъмнина! Слушам метъл, колкото и да не ти харесва! Това съм аз, харесваш или не. НЕ смей да нареждаш думи за приятелите ми, на които държа! Не ги познаваш, затова ...
ТАЛАСЪМИ
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...
КАК СЕ ГОТВИ МИШ-МАШ
99% от всички студенти рано или късно се сблъскват със случки,
които по-късно определят като смешни или направо абсурдно смешни!
Е, аз съм част от тази статистика...
Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра ...
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
- Какво е да виждаш отгоре като полет на птица – ангел?
- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?
- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?
- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере? ...
"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...
Дълга и стара пътека, преживяла страданията на времето, усмихвала се на изгрева и заспивала със залеза. Потъвала в несгоди и радости, затихвала в тишината и разговаряла с шума... Това е онази пътека, по-стара от самия свят, онази пътека, по която всеки човек минава, търсейки накъде да продължи след ...
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...
Отваряш очи и се оглеждаш. Намираш се в гробище. Всички около теб са в черно. Чуваш единственно плача на хората. Вглеждаш се и осъзнаваш, че познаваш тези хора. Ами да! Това са родителите ти, сестра ти и приятелите ти. Какво ли правят тук?
Отиваш при тях, но те не те виждат. Не отговарят на въпросит ...
МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...
Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...