Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.9K results

Жената от Петия ред 🇧🇬

Завесата падна. Натежала, прашна, избеляла... Продърпаните ресни се удариха в разместения паркет на сцената и дъските изстенаха...
В залата се разнесоха аплодисменти... Червена роза падна на сцената, а аплодисментите продължаваха да кънтят...
Образът на актьора потръпна иззад завесата, но той не се ...
HighHanged (Неда )
HighHanged
Prose
1.5K 3

Боли 🇧🇬

Знам, че я обичаш, че тя е всичко за теб !
Но днес, когато те видях, не можех да повярвам...
Не видях усмивката ти, когато ме видя, а просто едно безразличие...
Поздрави ме и отмина...
Продължи натам с нея, без дори да се обърнеш... ...
ELL (Ели)
ELL
Prose
1.7K 7

Среща 🇧🇬

Преди време срещнах едно момиче. Тя много приличаше на мен, по това, че емоциите излизат на повърхността, преди чувствата да намерят мястото си. Направи ми впечатление начина, по който тя разговаряше с мен, сякаш ме познава от години, а всъщност от часове.
Започна да разказва за нейната любов. Как у ...
Speedy (Красимира Баротева)
Speedy
Prose
1.2K

Разкази по еротичните дневници на Мила - 1. Брат 🇧🇬

На прозореца тихо почука камъче... това беше сигналът - Мила беше предупредила всичките си приятели да не звънят, за да не безпокоят хазяите... Показа се на терасата - беше Кольо - брата на първото и (вече бивше) гадже... с учебник под мишница. Кольо беше още ученик - но не от ония прилежните, а от ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
3.3K 6

Юли 🇧🇬

Денят пареше. Сенките бягаха и тези, които съумяваха да ги открият, бяха щастливци. Горещият юли сякаш нарочно криеше сенките си, смятайки, навярно, че всеки си има своя сянка и че който желае да се скрие от слънцето, би могъл просто да сложи ръка над очите си. Юли вярва в сенките и напълно оправдан ...
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
henryoliver
Prose
1.1K 10

Краят 🇧🇬

Кап... кап... кап...
Леки капки дъжд се сипеха по листата на брезата. После се плъзваха по гладката им повърхност и падаха върху съцветията на розата. Обикаляха всяко едно от кървавочервените цветни листчета, попиваха силния аромат, докато накрая на накланяха натежалия цвят надолу и не се озоваваха ...
Golden_Girl (Слънце)
Golden_Girl
Prose
1.3K 2

В едно сърце 🇧🇬

В далечината се чуваха крясъците на чайките. Слънцето бавно потъваше, давейки червенината си в морето.
Далече, някъде навътре в скалите, стоеше Тя. Недостижима като русалка. Дългите й, огнено червени коси, се спускаха по черния шал, обгръщащ раменете й, и стигаха до кръста. Стоеше неподвижна, навела ...
virginia (Виргиния)
virginia
Prose
1.2K 2

Моля те… Отвори очи… 🇧🇬

- Спри вече!!!
- Кое?
- Моля те, спри!!!
- Какво?
- Как какво? Спри с този поглед, престани да ме гледаш! ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
2.3K 1 11

Човекът с бялата шапка ( клошар ) 🇧🇬

Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си с ...
Nikmorgul (Никола Гьопсалиев)
Nikmorgul
Prose
1.1K 1

Моите страхове 🇧🇬

Обичам живота... обичам и смъртта... тя е неразделна част от живота... Най-много ме е страх от това... да не умра внезапно - бързо и леко... Искам да умирам бавно, с дни, да осъзная, че умирам, че това е краят... Искам да умирам в мъки, да имам време да оценя всеки миг от живота, да имам време да се ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
1.8K 5

Когато си влюбен 🇧🇬

Истина е това което казват за любовта, че е сляпа. Има хора около теб, които те съветват, но ти не обръщаш внимание на тези съвети. Обръщаш им гръб, за теб съществува само този, който обичаш. Любовта е чувство, което те кара да летиш в облаците, но паднеш ли, боли жестоко. Когато си влюбен, мечтаеш ...
mimi_jd (Мария Семовска)
mimi_jd
Prose
3.2K 6

Локвата 🇧🇬

Ето я, локвата в двора на бащината ми кооперация.
Изминаха толкова години, а тя седи. Невинаги е пълна с вода и тогава не е никаква локва, а една малка дупка, получена от изкривяване на плочките. Почти набор ми е.
Вижда се точно от нашия прозорец.
Когато бях малка и локвата си беше истинска локва, с ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.1K 7

Мечти 🇧🇬

Момиче с леко русолява коса вървеше по тънката пътечка към плажа. Бялата й ленена рокля леко се развяваше зад нея, повяна от топлия въздух, идващ откъм синята равнина, простираща се на няколко крачки. Тихият ромон на водата и лекият полъх на вятъра събуждаше приятни емоции и спомени.
Тя спря за моме ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Prose
1.5K

Песента на палача 🇧🇬

Капките бавно се сипят по стъклото на колата. Тропат безритъмно по покрива и бавно ме побъркват. Цялото това чакане ме изнервя. Иска ми се да запаля колата и да изхвърча към малкият ми апартамент. Ала не мога. Поех поръчката и трябва да свърша работата. Просто поредната жертва. Някоя си проститутка, ...
foos (Руслан)
foos
Prose
1.1K 1

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ 🇧🇬

АЗ, РЕНЕ СОАРЕ
Да ми се свият топките като свински оченца, ако знам какво да правя! Да взема да отида до църквата - не е далеч. Може. Падретата от приюта ще ми отделят легло в общата спалня и ще ме нагостят с паница варен грах. Само че за тая милост ще ме вдигнат на бдението посред нощ и ще трябва д ...
Uorar (Борислав Белински)
Uorar
Prose
1.2K 1

Аз, Теодоро 🇧🇬

156....година Аз, Теодоро...
Все още бях слаб, но слабостта преминаваше, заместваше я огнена ненавист. Това бяха тримата, които бяха прегазили живота ми и бяха убили жена ми и синовете ми. Бяха ме пратили на смърт и заспиваха спокойно, дори ме бяха забравили съвсем. Защо да помнят такива мъртъвци, к ...
Uorar (Борислав Белински)
Uorar
Prose
1.1K

ВРЕМЕ ЗА МОХИТО!!! 🇧🇬

Разбърквах Мохитото си с розовата сламка, която се оплиташе в ментовите листа и губеше очертанията си. Вглеждах се във вихрушката, която се надигаше от дъното на стъклената чаша, достигаше кулминацията си по средата и се губеше някъде близо до ръба. Виждах как слънчевите лъчи минават през стъклото и ...
maca (Маца)
maca
Prose
975

ВЪОБРАЖАЕМ ПРИЯТЕЛ 🇧🇬

Тими - пет годишно момченце, с бяла кожа и сини очи - стоеше на прозореца, отпуснал чело на стъклото. Гледаше към децата, играещи си на улицата; те скачаха, викаха, крещяха, смееха се, гонеха се, бутаха се. Чудеше се защо правят всичко това.
Майка му пък, минаваше старателно целия хол с прахосмукачк ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Prose
2.1K 8

Сръбският килим или историята за червените обувки 🇧🇬

Сръбският килим
или историята за червените обувки
- Стига си пушил, Мартине!
От пронизващия неприятен глас в главата ми изникна представата за черна дъска със стържещ по нея тебешир.
- Не аз имам увредени дробове - изшепнах на себе си. ...
Nimloth (Диляна)
Nimloth
Prose
1.6K 3

На разсъмване 🇧🇬

Събудих се мокър. Както всяка сутрин всъщност.
Слънцето вече ме гали с лъчите и ще попие и последната капка влага от мен. После ще стане горещо... дори повече от вчера. Но аз обичам слънцето. То ми дава живот. И сила...
Но аз всъщност съм слаб. Чувствам се мръсен, жалък, стъпкан... Отрепка, върху ко ...
Далия (Далия)
Далия
Prose
1.4K 9

12 косъма 🇧🇬

на моята приятелка Р.
Напоследък Рада определено скучаеше... Животът и така беше потънал в утъпкания коловоз - работа-къщи... въртеше се в омагьосания кръг на делничните неща и... нищо друго... Може би животът трябва да бъде такъв - мислеше си тя... но не, този отговор не я устройваше... Усещаше от ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
1.3K 9

А как искам да бъда звездица... 🇧🇬

А как искам да бъда звездица...
Тази вечер отидох на любимото си място, най-възвишеното, най-скъпото, най-свидното за мен. Винаги отивам там, когато съм объркана, подтисната или просто търся малко утеха в самотата, в тишината, в цялата хармония, която витаеше из въздуха, но когато бях сред другите - ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
1.1K 3

Чакам те, любов 🇧🇬

Стоя отново, потънала в мислите си. А мислите ми се реят някъде... някъде, където не съм била досега, но много искам да отида. Място, където щастието и тъгата вървят ръка за ръка. Помагат си в името на нещо велико. Нещо, което всеки мечтае да срещне, всеки мечтае да изпита. В името на любовта. Тази ...
SweetDimples (Моника)
SweetDimples
Prose
2.1K 2

Литературен герой 🇧🇬

Филип Борисов излизаше в междучасие. Току-що бе приключил един тежък час - тест по физика и се чувстваше изцеден до капка. Толкова изцеден, че дори не си спомняше за какво се отнася теста, а нямаше и желание. Беше учил като луд и всичко бе свършило - само това имаше значение. Филип беше момче, висок ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Prose » Short stories
2.6K 4

Tаксиметровият шофьор 🇧🇬

Каква според вас е вероятността да хванеш едно и също такси през интервал от няколко месеца, на едно и също място, без предварителни уговорки? 5 процента? 10? 50? На мен ми се случи на 100 процента... и сега ще ви разкажа как...
Всичко това стана по времето, когато още не бяха навлезли мобилните тел ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
1.5K 10

Какво беше ти за мен? 🇧🇬

Какво беше ти за мен?
Копнеж, мечта, болка, изпитание, химера, изкушение, любов, омраза, видение?
Появи се в живота ми, плъзна се по повърхността му и изчезна в дълбините. Причини ми болка и си тръгна толкова внезапно, колкото внезапно се и появи. Със себе си носеше само безумно сините си очи и очар ...
maca (Маца)
maca
Prose
2.7K 3

Га се съберат поне ДВАМА ЛУДИ ЗА... ВРЪЗВАНЕ, само стой и гледай сеири 🇧🇬

Ако искате вярвайте, това е една импровизация, с която СИ ВЗЕХ ИЗПИТА при един от НАЙ-ВЗИСКАТЕЛНИТЕ ПРОФЕСОРИ... при това ГО ДОПИСВАХ под носа му... от което той ИЗОБЩО НЕ БЕШЕ... ОЧАРОВАН... защото беше СЪВСЕМ РОШАВО, не че по-късно съм имала време да го ДОСРЕША... Тук ще ви разкажа САМО ЗА ЕДИНИЯ ...
Enigma_n77 (Красимира Костадинова)
Enigma_n77
Prose
1.7K 2

Забрави 🇧🇬

Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, прест ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Prose
1.4K 1

Тъмно 🇧🇬

Тъмно
Като се замисля, нещо сякаш открай време се бе опитвало упорито и напразно да ме предпази от онова, което се случи или поне да го отклони и забави. Наречете го предчувствие. Наречете го интуиция. Всъщност е страх - интуиция имат само чувствителните и страхливите - другите не се нуждаят от това ...
sunrise (Даниела)
sunrise
Prose
1.6K 1

Масажът 🇧🇬

Беше началото на ноември - мрачно, студено... все още не беше завалял сняг, но студът беше толкова жесток, че телата замръзваха след няколко минути навън... Бяха отседнали в ловна хижа във гората - беше красиво... хижата беше от тоталитарно време - всяка стая носеше името на дърво, а вътре бяха обза ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
4.1K 16

2 x 4 - Непокорният 🇧🇬

“I'm gonna make you, shake you, take you
I'm gonna be the one who breaks you…”
Metallica
2178година, Храмът сред Дървесата –
Мемохан Рис беше толкова стар, че костта му се стриваше, а плътта му бе по-свършена от есенно листо. Само безтрепетният дух, който тлееше в гърдите му, не допускаше идването н ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Prose
934

Изморих се... Сега ти гониш... 🇧🇬

- Какво правиш?
- Пиша.
- Какво?
- Нещо.
- На кого? ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
3.1K 3

Мъжът и малкото момиченце 🇧🇬

(По действителен случай)
Едно семейство имало една красива дъщеря около 14-15 години, на име Ема. Нейните родители имали един стар приятел на годините на бащата, на име Ник. Те се познавали откакто дъщеря им била още в детската градина, както се казва, Ема е израснала пред очите на Ник. Всички заедн ...
anidji (Ани Павлова)
anidji
Prose
1.7K 4

Априлчета 🇧🇬

Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до нег ...
moritz_ (Ангел)
moritz_
Prose
1.3K

Прерийна свобода 🇧🇬

Когато слънцето се подаде иззад хълмовете, сред тишината на околността се чу конски тропот. Копитата на коня връхлитаха като чукове твърдата земя и плашеха уморените нощни свирци - щурците. Вятърът нежно погали спящите листа на акациите, защото искаше пръв да им покаже красивото създание, дръзнало д ...
Lady_Temptation (Мартина Вичева)
Lady_Temptation
Prose
1.3K

Насън... (моето име е любов...) 🇧🇬

Вървях през нощните улици... гола... само по душа... Стигнах до дома ти, вмъкнах се тихо и отворих вратата на спалнята ти... Светлината от уличните лампи и преминаващите коли, процеждаща се през прозорците, осветяваше телата ви... твоето и нейното... Наблюдавах ви... уморен от дневната жега, ти се б ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
2.3K 5

Сърната 🇧🇬

Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни ...
Румена (Румена Румена)
Румена
Prose
1.8K 2

Смешна история с гирички 🇧🇬

Смешна история с гирички
Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до съл ...
peti_bel (Петя Белчева)
peti_bel
Prose
3.1K

Прегръдката 🇧🇬

Прегърна я. Тя не искаше да я прегръща. Бунтуваше се, плашеше я тази близост, нараняваше я. Маги се опита да се освободи, но безуспешно. Тома нямаше да я пусне. Сърцето й трепереше, стомахът й се бе свил на топка и й се повръщаше от страх. Беше ужасно напрегната, не искаше той да я прегръща. Не иска ...
Рима (Ани)
Рима
Prose
2.1K 7

Неудобни откровения 🇧🇬

Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собстве ...
Рима (Ани)
Рима
Prose
3K 12