Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Кой за какво си мисли 🇧🇬

Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-м ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2.1K 35

Какво ли е имал предвид Андерсен... ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

***
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...
beti
beti
Prose
1.3K 4

Не-умряла супергероиня 🇧🇬

Аз съм супергероиня.
Да... мога да летя.
Но не само това трябва да знаете за мен... Още съм малка, а вече знам също, че съм много красива.
Очите ми са като горещи, тъкмо изпечени кестени, а косите ми са с цвят на мед...
Красива съм. Но това не е важно. ...
HighHanged (Неда )
HighHanged
Prose
1.4K 3

Любов по задължение... Дали? 🇧🇬

Любов по задължение... Дали? 1-ва част
И тази сутрин беше топла, както през последните седмици. Тя отново беше в банята (като по обичай) и старателно приготвяше сутрешния си тоалет, обзета от странни мисли за отдавна отминалото време когато бе толкова безгрижна и наивна. Да, сега тя стоеше пред тоал ...
Самира (Катерина)
Самира
Prose
1.5K 1

Приказка 🇧🇬

ПРИКАЗКА
На всички, които не се усмихват
толкова често, колкото трябва...
Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Кога ...
aichelq (Надя Василева)
aichelq
Prose
1.2K 1

Помощ 🇧🇬

Объркан свят! Побъркан на моменти! Понякога ми е толкова трудно да се смея, че и за да заплача нямам сили. Всеки си има слабите моменти и часовете, прекарани сред "нищото".
- Ненужно ми е разбирането ти наужким. Как да ти обясня, че грешиш? Знам, с инат има хора, дето прогресират, но има и такива, к ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
986 10

ХАРТИЕН ДИАЛОГ 🇧🇬

Бележка на автора:
Пристрастена съм към тефтерите и може да забравя да си сложа бижута, но тефтер в чантата ми винаги има. Благодарение на което, в петъчно-съботното безвремие миналата седмица, размислите на мен и моите приятелки бяха омастилени...
Моника: В нощта, когато непълнолунието не упражнява ...
without_a_definition (Мария Василева)
without_a_definition
Prose
938 1

Промяна в стаята - живот 🇧🇬

Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странн ...
figaro (Мария Русева)
figaro
Prose » Short stories
1.8K 1

A дали ще чака някой?! 🇧🇬

Този разказ започнахме с BellKayo. Надявам се да се получи интересно... Тя ще пише в черно, написаното от мен(Сонядор) е в синьо. :)
Седиш до мен на пейката и мълчиш. Погледът ми шари в пространството. Седя странично, защото не мога да те гледам в очите. Не смея. Душата ми беснее. Дразня се от цялат ...
Sonador (Глория Пламенова)
Sonador
Prose
1.8K 3

Домакин – един път! 🇧🇬

Домакин - един път!
Всичко правим сам. Сам съм в живота. Нема кой да ми помага. Е, само жената, ама тя, колко е... Всичко аз... Сега ще ви покажа какво можем да правим... Като се почне от домакинската - женската работа, та до мъжката - тежката работа. Ето, сега ще ви кажа, понеже е сезона на компоти ...
Mimi1001 (Мими)
Mimi1001
Prose
1.6K 11

Спа Център 🇧🇬

Спа Център
Нямам никакви вълнения, осакатена съм от към развлечения. Крайно време е да разширя житейския си периметър, отиваме на Спа Център! Вземам мъжа и децата и се озовавам на басейна на Спа Центъра във водата. И какво? Естествено се хващам за главата! До мене седи в басейна един педал, хубостта ...
Mimi1001 (Мими)
Mimi1001
Prose
1.4K 5

Кои са Мама и Татко? 🇧🇬

Беше горещо лято. Ваканция, море, време за игри и хубави емоции.
Геновева щеше да започва четвърти клас. За лятната ваканция си беше отишла на село при баба и дядо. По цял ден тя играеше с децата навън и се наслаждаваше на детството си. Но един ден, докато играеше с тях, при тях дойде едно комшийско ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
1.4K 15

Аз и времето до мен 🇧🇬

Изчезна музата ми, т.е. ТОЙ или ТОВА.
Не се получи да го задържа. Не зная как да го намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъпвам по нея, защото се страхувам, че ще се пръсне, ще разпилее о ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Prose
1K 1

Наркотиците - не толкова банално 🇧🇬

Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да ...
Меллисса (Мариела Павлова)
Меллисса
Prose
2.2K 3

Stranger in the night 🇧🇬

"Имало едно време"... колко банално начало за разказ... твърде приказно, никой не вярва в тези неща вече. Имало една планета, съвсем различна планета. Имам предвид, че факторите за живот били на лице, но имало нещо особено, никой не можел да каже всъщност какво. Жителите на тази планета били огранич ...
Myxomorka (Анна Иванова)
Myxomorka
Prose
1.3K 1

* * * 🇧🇬

Нощта спусна черната си пелерина над града, но вместо да заспи, у Ник се породи неистово желание да отиде някъде, където никой не го познава и да прави каквото му дойде на ум. Просто той имаше нужда да се забавлява, защото вече бе започнал да забравя какво значи това. Като студент Ник беше душата на ...
IVETO_tattoo (Ивето)
IVETO_tattoo
Prose
892

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1 🇧🇬

Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, ...
asktisho (Тихомир Димитров)
asktisho
Prose
2.1K 1

Желана глътка 🇧🇬

Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...
strais (Георги Марков)
strais
Prose
1.5K 1

Да се почувстваш жив 🇧🇬

Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от то ...
SweetDimples (Моника)
SweetDimples
Prose
1.2K

Приказка за Златко, Златка и ракийка 🇧🇬

(мини-приказка)
Имало едно време Златко и Златка с много златни косички...
И те живеели до реката с майка си. Нейната приятелка добра взела кошницата, сложила ги в нея и ги пуснала в реката.
И плували, плували и стигнали до една къщичка, в която живеели баба и дядо. Те ги извадили и ги пуснали да пъ ...
mallkaslladka (Катрин Мартин)
mallkaslladka
Prose
1.4K 6

?! 🇧🇬

Студ гали лицето ми. Мрак прегръща душата ми.
Студ... Тъмнина. В далечината - светлина. Треперя.
Потъвам в нощта... Студ. Напомня ми. Усещам.
Мисля. Желая. Усмихвам се. Знам, че мислиш за мен.
Усещам присъствието ти. Нощта е дълга. Денят - далеч. ...
alina (Алина)
alina
Prose
1.1K

ЩЕ БЪДА... 🇧🇬

Ще бъда вече силна, ще живея ден за ден. От днес променям личността си, ще бъда друга, непозната за пред хората и мен. Ще правя всичко, което чувствам, без да мисля за след това. Имах учител един, за това. В твоя образ го открих, пред себе си се кланям, а други унищожих. Даде ми дар безценен и аз го ...
Наталинчето (Нати)
Наталинчето
Prose
1.4K 1

За звяра и неговия побратим... 🇧🇬

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, и ...
ddarkness (Танцуващо Небе)
ddarkness
Prose
1K

Спомен 🇧🇬

Празникът чудесен вече си отмина
и аз отново си копнея.
да видя моята любима. Как ухаеха цветята
на този празник за жената ;
А как ухаеше пък тя, символа на нежността ! ...
kumbi (Румен)
kumbi
Prose
1K 1

На море 🇧🇬

На море
След толкова години работа и спестяване, тази година сме на море. Предварително репетирахме вкъщи с детето. Като го питаме иска ли нещо – дъвка, сладолед или други лакомства, да казва „Не”. Измъчихме го, но успяхме.
По ресторанти нямаме пари да ходиме, затова по цял ден си висиме на плажа. В ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.8K 27

Дървото на Желанията 🇧🇬

Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
987 1

Тих Въглен 🇧🇬

Тих Въглен
- Добро утро!
Тя се събуди. Стана от огромното си твърдо легло и се протегна, сякаш искаше да докосне слънцето с върха на пръстите си. Седна пред малката тоалетка пред нея и започна да реши дългата си, мека и лека като перушина коса. Слънцето упорито напираше в стаята, но големите дървени ...
Pinky_girl (Теодора Владимирова)
Pinky_girl
Prose
1.3K 1

Някога щастливи 🇧🇬

Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти. ...
alina (Алина)
alina
Prose
1.2K 1 1

Купувачът на очи VII 🇧🇬

Истината за преди е истината за утре: Дементия Прекоксиана –
Камбанката при входа на бакалията звънна. Фантазьорът на града влетя задъхан, с развети коси.
- Къде е? Бил ли е тук? – очите му тършуваха навсякъде. – Ах, заминал си е! Изтървах го.
- Кого си изтървал? – запитах.
- Как кого? Клошарят, тво ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Prose
1.3K 3

Мое разследване за чувствата!!! 🇧🇬

Когато ми е тъжно, затварям очи за секунди. Опитвам се да извикам сълзите, за да ми олекне от мъката. Когато съм сама, а имам нужда с някого да споделя нещо, което ме измъчва, аз сядам над белият лист и двамата с него "се мъчим" да пресъздадем всичко в главата и сърцето ми едновревременно, но след т ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
1.1K 10

Бум-бум! 🇧🇬

Вали от една седмица. Постоянно, непроменливо. Сиво, а дърветата толкова чисто и истински зелени, по-зелени от зеленото като понятие за цвят. Един монотонен, модернистичен и бавен потоп - с много чадъри, някои, за радост - цветни, и много плуващи коли, мокри и псуващи хора, увлечени в ежедневното и ...
sylvia_doncheva (Силвия Дончева)
sylvia_doncheva
Prose
1.3K

Тъмнина в очите. 🇧🇬

Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината, която тлееше от последните дни на стария ти живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрач ...
strais (Георги Марков)
strais
Prose
1.6K 1

Теория на мечтателството и за ролята на рамката 🇧🇬

Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не с ...
Chimbawamba (Мануела)
Chimbawamba
Prose
1.2K 1

Яна-Мария 🇧🇬

Тя не беше спирала дори и за един момент да диша, тя не беше спряла за миг, спомням си го твърде ясно... Всяка секунда от времето, което й оставаше, тя запълваше с дихание, с надежда, с живот, с усмивката си... Няма нищо по-хубаво и истинско от това усещане, няма нищо по-вдъхновяващо и замислящо... ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
1.1K 3

Утринни Приказки 🇧🇬

Ванилията ме е понесла нанякъде със себе си, накъде и аз не знам... Трябва да я последвам. Усещам - това е част от нещо по-голямо...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-веч ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
937

Писмо до непознат, но не съвсем 🇧🇬

Стоя си вкъщи и често със себе си, та да не кажа винаги, си разговарям. Наум. Навсякъде. Подреждам мисли, докато подреждам дрехи, докато поливам цветята или пия отмарящо, с наслада кафето си в неделя, докато слушам музика, докато рисувам... и така - години. И тъкмо да кажа колко ми омръзна сама да " ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Prose
1.4K 4

15 юни 🇧🇬

Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканц ...
Лорелай (Люляк)
Лорелай
Prose
944 3

Не-братя 🇧🇬

На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
963 2

Някой 🇧🇬

Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълча ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
1K

Питър, Бьорн и Аз 🇧🇬

Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев... И нерядко се случваше да излезем, само ние тримата да излезем, да поемем с пълни дробове все още хладния юнски въздух... И да повярваме, че има Понеделник... Защото има дни, знаеш, когато не можеш да вярваш в нищо, най-малко пък в това, че има ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
986 2