Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.9K results

Мислите на една горда страница 🇧🇬

Мислите на една горда страница
Аз съм бяла. Бяла страница, по която има тънко и правилно начертани редове. Принадлежа на много дневници. Аз съм горда и търпелива, бяла страница.
Ето сега например, едно момиче, което се мисли за люляк, драска по мен всякакви глупости, а аз най-търпеливо стоя в ръцете ...
Лорелай (Люляк)
Лорелай
Prose
864 1

Типичният лъв 🇧🇬

Отново седя на терасата на село. И отново с теб сме скарани... Знаеш, че в това селце имам много хубави спомени и теб ревността те разяжда...
Знаеш, че тук си прекарвам убийствено и момчешка е моята компания...
Няма спане, нито почивка и забавленията са на МАХ!
Но и капка вина не изпитвам, че те ост ...
Miska_Kumaliska (Мелиса)
Miska_Kumaliska
Prose
1.2K 1

Просякинята във величествените одежди(На брат ми) 🇧🇬

Живееше някога една девойка. Колко красива, колко приказна бе тя. Косите й бяха светли, светли като житния клас, осветяван от жаркото обедно слънце. Очите и... Ах, какви очи имаше тя. Погледнеше ли я, човек се оглеждаше в дълбоко небесносиньо езеро, което сякаш го поглъщаше. А усмивката й не можеше ...
vesence (Веселина Ашминова)
vesence
Prose
1.1K 2

В асансьора 🇧🇬

Получи ключа от въпросното жилище от една своя клиентка, с която се сприятелиха напоследък.
Запита се как жена като нея, с нормална заплата, го притежаваше - но не я и интересуваше - важното е, че като му се обади, той се съгласи да дойде! Боже! Всичко се бунтуваше в нея! А как само го желаеше!
Пред ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.2K 8

Илийката 🇧🇬

Нашите стари бяха два вида. Първите, които бяха приети за студенти, се числяха към Ентелегенцията. Вторите - към простаците. Естествено, те не воюваха помежду си, а най-вече с нас - "новобранците". Разликата между двата вида идиоти се усещаше много добре. Простаците ни малтретираха просташки. Виж, Е ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Prose
1.2K 7

И това ми е любимо 🇧🇬

И това ми е любимо
Работя през ден от 11 до 23 часа. Колегите и колежките са ми млади и готини хора. Аз съм на 25 години, омъжена с две дечица. Цецо и Ани са гаджета. Запознаха се в работата и скоро ще се женят. Много сладка двойка са. Живеят наблизо до нас. След работа, когато сме заедно на смяна м ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.4K 23

Да живееш без живота... 🇧🇬

Имало едно време едно момче, което, за разлика от останалите свои себеподобни, не обичало футбола, колите и всички останали неща, които трябва да те правят щастлив. Това момче било много зле в училище... Имало слаби оценки, нямало почти никакви приятели, защото на подсъзнателно ниво, той странял от ...
orbital_halcyon (Симеон)
orbital_halcyon
Prose
1.4K 6

Малкото цветенце 🇧🇬

Растяло в малка саксийка малко цветенце, такова - мъничко, с бледички, почти
прозрачни листенца. Всеки лек полъх на вятъра бил болка за него, защото се
страхувало да не измъкне тъничкото му коренче. Един ден се извила страшна буря
и засипала пясък върху него, ситни камъчета заудряли и без това тънки ...
marieta73 (Мариета Йорданова)
marieta73
Prose
1.2K 1

История за живота 🇧🇬

История за живота
Сега идва ред да напиша нещо за живота. Може би на банална тема, но всеки има нуждата да излее мислите си. Бях чула веднъж мисълта, че любов може да има само между личност и личност. Да, това е така и аз съм се убедила. Ако случайно единият не е станал личност, рано или късно той и ...
CrimsonLove (Нели Колева)
CrimsonLove
Prose
1.2K 2

Картината 🇧🇬

- Здравей, Нев.
Така му казах.
- Здравей, Странно Момче.
Така ми каза.
Не ни остана нищо друго, освен да изтръгнем страховете изпод пръстите си, не ни остана нищо друго, освен да се насочим към този романтично-банален изгрев и да изкажем недоизказаното. Никой никога не чака. Ние винаги сме там и сме ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
1.3K 1

Приказка 🇧🇬

Някъде там, далече далече, където слънцето и луната разменяли своите колесници, където вятърът танцувал с облаците, а звездите се люлеели на люлки, изтъкани от сребърни нишки, живеела една пеперуда. Крилата й били с цвета на изгрева, посипани с морска пяна. Всяка сутрин потапяла босите си крачета в ...
jab4e (Саша Димова)
jab4e
Prose
1.4K

Есенно 🇧🇬

Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестр ...
Рима (Ани)
Рима
Prose
1.1K 7

* * * 🇧🇬

Лежиш на асфалта, загледан в слънцето. Изобщо не беше предполагал, че е толкова топъл, а усещането... някак успокояващо. Лежиш, замислен, унесен от спокойствието. Всъщност кого заблуждаваш? Надали има самоубиец, който да се е чувствал спокоен преди да настъпи смъртта. По-скоро последен опит да се из ...
Рима (Ани)
Рима
Prose
1.8K 9

Русокоса моя 🇧🇬

- Мони, Мони! Почакай! - Моника се обърна и видя едно почти непознато момче от нейния курс, което тичаше към нея. - Извинявай,че така те извиках, но излезе много бързо от стаята и не можах да те настигна. - Моника продължаваше да недоумява откъде той знае името й. - Аз съм Красимир - той й подаде ръ ...
Рима (Ани)
Рима
Prose
2.9K 22

Жезълът на живота (Из „Сакура и Божур) 🇧🇬

Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след раб ...
sailor1 (Морякът)
sailor1
Prose
2.6K 13

Една любовна история 🇧🇬

Ива, Яна и Ани бяха добри и неразделни приятелки. Живееха в една махала, всеки ден бяха заедно.
Ани живееше сама, защото майка й и баща й бяха в Англия.
Във вторник приятелките бяха се събрали на купон, там имаше едно непознато момче, казваше се Иво. Той се присъедини към групата на момичетата.
Вече ...
bobi009 (Буба Кирилова)
bobi009
Prose
3K 7

Не издържам така 🇧🇬

Не издържам така
Стоя сама и не знам как ще издържа. Стоиш и ти до мен и дори погледът ти не пада върху моите очи. Всичко ти казвам, а ти мислиш, че ще успееш да ме забравиш. Заклевам те да не успееш никога да ме забравиш, на всеки чужд поглед моето лице да виждаш! Всичко свършва между нас и дори и ...
plu6enata (Любомира Христова)
plu6enata
Prose
1.2K 1

Ще те обичам до края 🇧🇬

Ето, отново стоя сама в тишината и мисля за теб, а наоколо няма никой, освен спомените и несбъднатите ми мечти. А как искам в този момент ти да си тук, близо до мен и точно тогава да спра времето и да останем заедно завинаги... И пак мечти, но поне мога да мечтая, след като загубих теб. А сега се ос ...
angel{P}kiss (Кики)
angel{P}kiss
Prose
1.8K 1

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 3 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 3
(как се избира жена)
Дойде и моят ред да си избирам жена. Такива постъпки се правят, разбира се, когато поузреят в главата ти съответни представи. И така, отивам в шестия подред клуб за запознанства. Напекло ме е едно южно юлско слънце, пък ме брули и вятър със скорост 70 км/ч.
Та ...
Шинкансен (ОрФи)
Шинкансен
Prose
1.1K

Честит нов фритюрник! 🇧🇬

Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.4K 14

Винаги ще съм до теб 🇧🇬

Имам толкова много да пиша за това между нас, затова може би този разказ ще има още доста продължения. Tи си човек, който не би разбрал думите ми, сигурна съм в това, но не ме интересува. Аз имам нужда да напиша това, което чувствам. Всеки ден плача и търся частица помощ и спасение от някой, който д ...
angel{P}kiss (Кики)
angel{P}kiss
Prose
6.2K 1

Бракът - късмет или "закостеняло" разбиране! 🇧🇬

Искам да се видя в бяло. Искам да изкрещя пред целият свят, че обичам - толкова истински, толкова много някого... Искам да се омъжа, но не с това да си сложа "хомот" на врата... Дали един подпис в гражданското има значение? Ако ни е писано да сме заедно и без такива обвързващи подробности ще бъдем. ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
2.2K 26

Коя съм аз? 🇧🇬

Аз... Хм... Какво значи това аз? Моето лице? Моето тяло? Какво се крие зад мен? Кое? Изгубих се... И не знам коя съм. Толкова много лица... Различни лица. Тук съм една... Там друга. Защо? Защо така се получи? Съдбата ми заложи капан... И аз се хванах. Сега се лутам. Изгубена в капана... Чакам някой ...
Stela_Lee (Мо)
Stela_Lee
Prose
1.7K 1 3

Спомени 🇧🇬

Нося се на крилата на спомените... Стоя в един затворен кръг. Живея заради спомените. Те ме карат да се усмихвам. Чудиш се как още съм жива? Как стоя на краката си, въпреки всичко? Въпреки всичко, което ми се случи, въпреки хората, които ме нараниха толкова силно... Хора, които аз продължавам да оби ...
Stela_Lee (Мо)
Stela_Lee
Prose
1.6K 2

Момичето с кървавия нож... 🇧🇬

Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Про ...
Stela_Lee (Мо)
Stela_Lee
Prose
1.5K 2

Завинаги един до друг 🇧🇬

Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"
Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1K 6

Ето такива дребнички неща ми се случват 🇧🇬

Ето такива дребнички неща ми се случват
На осемнайсет съм, но съм запазена и с гърди. Да те оглеждат на осемнайсет и да ти говорят зад гърба за красивите формички е нормално. Да минават покрай теб и да те пипат просто за късмет по гърдичките, сякаш си коминочистач и това сме преживели. Това е като и ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.3K 35

Добре, ще пия едно кафе 🇧🇬

Добре, ще пия едно кафе
Работя в банка. Краят на работния ден е. Приключваме. Един млад мъж застава пред мен и ме моли да му приема документите. Бързал, трябвало да заминава за Италия... Това е всеки ден. Винаги някой бърза, моли... А аз не мога да отказвам. Все искам да помогна. Понякога знам, че м ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.6K 18

Разказ за смъртта 🇧🇬

Един свят, обвит от злоба, една загубена пътека към света. Нечий плач разцепва светлината, нечий вик за помощ глухо губи се в мъглата, но през нея в далечината се очертава детски силует. Сред дъжда почти умряло лежи едно дете, а до него някаква спринцовка, ръцете му целите одрани с безброй дупки от ...
Liv_ (ЛиВ)
Liv_
Prose
1.4K 1

Pазказ за скитник 🇧🇬

Колко малко е нужно на човек?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда!
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
... Но някъде навън сред студа, сред снега ...
Liv_ (ЛиВ)
Liv_
Prose
1.4K 1

Кой е дяволът 🇧🇬

МмМм, да, лека нощ... Така започна всичко! Уж бях заспала, но май грешaх. Усетих адска топлина и една ярка червена светлина сякаш се мъчеше да отвори очите ми, а на мен така ми си спеше... изведнъж чух силен писък и това май ме събуди! Отворих очите си и какво да видя - около мен всичко беше във огъ ...
Liv_ (ЛиВ)
Liv_
Prose
2.6K

СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА 🇧🇬

"ЩЕ ТАНЦУВАШ ЛИ С МЕН, МОЯ ЛЮБОВ ?"
- Осемнадесет червени рози, моля. - каза мъжът на възрастната
продавачка на цветя.
Такива имаше много по улиците винаги, а на св.Валентин бяха повече от всякога. Жената извади свежите цветя от кофата, опакова ги нескопосано, взе подадената й банкнота със стойност, ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Prose
4.5K 4 27

Едно лято, изпълнено с чувства 🇧🇬

Едно лято, изпълнено с чувства
Много ми се искаше да живея щастливо, та кой ли не го иска?! Обаче попаднах в семейство, в което скандалите бяха ежедневие. Усмивки - никакви. Такова бях гледала само по филмите и изведнъж се оказах в този кошмар. Дълго време бях чуждия човек. Това се отразяваше на наш ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2.3K 21

Най-обичаното.... 🇧🇬

"Всеки спомен е едно пътуване..." - из песен на Лили Иванова
Когато в студен зимен ден си сам в къщи, снегът дращи по стъклата, а студът владее пейзажа. Котката се е свряла някъде да си дреме блажено, а камина не бумти. Отегчил си се от ТВ, а спокойствието ти е смутило друго ЕФИР-но излъчване. Слага ...
Mobby_Dick (Владимир Гюров)
Mobby_Dick
Prose
1.9K

Из сънищата за възрастни 🇧🇬

Мразя го този телефон, иззвъня още в девет и ме събуди. Така и не можах да проведа разговор, но се разсъних, и докато си пия кафето, реших да се отдам на новото си хоби - да си записвам съня, преди да се е изпарил от мен.
Та летяхме някъде из облаците, или по луната. Не си спомням точно. Бяхме шест ...
Mobby_Dick (Владимир Гюров)
Mobby_Dick
Prose
1.1K 1

az-amorreto-chat-07-03-2002 🇧🇬

В мигове на тъга, ако приятелят не е до теб, ако се е преселил в един друг свят, какво остава, освен да се поровят старите кореспонденции.
С amoreto никога не са къси, а са дълги и изобилни, изпълнени с контрасти, хармонии, доброта и любов. Все неща, които дори аз не успях да разруша с моя сприхав з ...
Mobby_Dick (Владимир Гюров)
Mobby_Dick
Prose
976

Интересни гости:) 🇧🇬

Аз обичам много своя град. Колкото и голям да изглежда, понякога толкова малък ми се струва, че е станал, защото като изляза навън и срещам толкова хора, които познавам! Много съм щастлива, че така се засичаме. Но с някои от тях това става много често и не само за "Здравей, Как си?", ами за часове.. ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
1.1K 23

07 - Беседите 🇧🇬

Беседите
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Prose
1.2K 1

Яна 🇧🇬

Яна ходеше бавно и спокойно по павирания Софийски площад. Една сълза се стече бавно по лявата й буза. Сестра й мина и й се усмихна. Тя беше със своя приятел. Яна й кимна с глава. Тя се чувстваше зле. Главата я болеше, мускулите я боляха, а сърцето я болеше най-много.
Стефан също вървеше, но не беше ...
gucci (Мария Игнатова )
gucci
Prose
1.1K 1

След филма (разказите за Джесика) 🇧🇬

Джес тъкмо бе излязла от апартамента на приятелите си. Бе прекарала там последните няколко часа в гледане на вече гледани от нея хоръри. Сега се прибираше сама по познатия до болка път за вкъщи и вече поизносените й токчета звънтяха по цимента. Досега бе седяла в една стая с Дънкан - човекът, за кой ...
Ейндж (Гергана)
Ейндж
Prose » Short stories
1.7K