Short stories and prose by contemporary authors
зверчето 🇧🇬
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...
На Нея 🇧🇬
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
Моята изповед - част 4 🇧🇬
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...
Сама... 🇧🇬
Болезнен спомен... 🇧🇬
Цената 🇧🇬
Аз със звездите заблестях. 🇧🇬
МЛАДАТА ВЪЛЧИЦА 🇧🇬
Без заглавие 🇧🇬
Любов 🇧🇬
Отражението на любовта ( ІІ ) (Смирение) 🇧🇬
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...
Тиха лудост 🇧🇬
Графитеният човек 🇧🇬
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
Онази, която вдъхва живот ... 🇧🇬
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...
* * * 🇧🇬
- Една шарена. Не си ли я виждал? Когато си сам в парка и вали. И усещаш всички капчици да се забиват в плътта ти? Не си ли? Понякога дори боли... и те пробождат, кръвта ти се слива с водата и се стича по вкочаненото ти тяло, по мъртвите листа и раздробения асфалт?
-Каква птица?
-А по ...
~ ВЯРА НА КРАЙ СВЕТА ~ 2 🇧🇬
"Евелин... Евелин... Евелин..."
Не спираше да мълви името й много след като влакът бе отминал. Само далечно изсвирване на локомотива напомни, че всичко това не е било сън.
Въпреки, че много често й се присънваше и бе нейният кошмар през много минали нощи. Влак... връхлитащ с бясна скор ...
Какво прави любовта 🇧🇬
Сред лунния аромат 🇧🇬
Погледът ми се рееше из широкото поле, което се виждаше през прозореца на класната стая. Ушите ми смътно долавяха говора на учениците и някъде съвсем смътно беше гласа на учителя, който проповядваше на доброта, грях, рай и изкупление.
Грях. Какво знаеше той за греха? Той или онез ...
18+ Разкази по еротичните дневници на Мила - 5. Педя човек 🇧🇬
Отражението на любовта ( І ) (Шампанско и сълзи) 🇧🇬
18+ Една цигара (Из „По света") 🇧🇬
- За колко си тук?
- Поне няколко дни. В къщи ли си?
- Не. При една приятелка.
- Искаш ли да се видим? ...
Краят на едно търсене 🇧🇬
Сърце 🇧🇬
Краят на лятото 🇧🇬
Всъщност е съвсем обикновен ден. Ден като всички останали. Август си отива, а с него и лятото. Но времето е още меко и топло, още мирише на сол и море, слънцето още позлатява покривите на къщите, когато тя минава покрай тях. А те я гледат, накацали по хълма, разперили керемидените си ...
Съзерцателят 🇧🇬
БЛИЗНАЧКАТА Част 6. Послеслов 🇧🇬
Но в паметта му продължаваха да изплуват много неща. Как сама го потърси, да си говорят в чата. СМС - ите "Къде си", "Събуди ли се?". ...
Тъжно-веселият клоун 🇧🇬
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...
Къде си, моряко мой ? 🇧🇬
Страстта на Мария към книгите се породи още в ранните и ученически години. Детските книж ...
Чувствено 🇧🇬
- Няма какво да правя! Няма! - младо момиче сновеше нервно из стаята и мърмореше. - Няма. Разбираш ли? Нищо не ми се прави.
- Можеш да измиеш чиниите, да избършеш праха, да пуснеш прахосмукачката - брат й говореше през книгата, която четеше, без дори да погледне сестра си.
- О, Михаиле, гл ...
OГЛЕДАЛОТО 🇧🇬
Ирка, сватбата й, сексът и сънят за непознатия мъж 🇧🇬
И ...
Ави II 🇧🇬
-Вземи двайсет ако искаш и ми ги върни ...
Спомен за мама 🇧🇬
Майка ми е родена на 14 август 1913 година. Почина на 22 август 1991 година, на 78 години и 8 дни, от мозъчен инсулт.
Тя беше с черна коса, къдрава, в която и през старостта белите нишки бяха толкова малко, че косата й си изглеждаше черн ...