Покълват в плътта ѝ напразно таени копнежи,
скръбта ѝ приспана ухае на зрели смокини,
а погледът кротък и камък дори ще разнежи –
жена като нея кой мъж би могъл да подмине…
Той идва, погалва децата почти като свои, ...

Случайно ли посегна към плода?
По-скоро на кармичен кръг прилича.
И този път избрах да се родя
в неподходящо време за обичане.
Улиса се в смеха ми. Този смях ...

Посвещавам тази композиция на инакомислещите.

Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ...

Наизустих си сънищата, Боже,
в очакване на знак да ме повикаш.
Сълзите по съсухрената кожа
ме парят, но и с тях съвсем привикнах.
Привикнах с мисълта за кратка тленност, ...

Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...

Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих, ...

Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили.
Като буре с барут ми е нрава.
Да не ме доближават предатели!
Със завета на мама израснах - ...

Нощта като монета издрънча
на дъното на празната ми чаша.
Отдавна спи предпразнично града
под купола на грейнала украса.
А в мене гаснат всички светлини ...

***
Гората ме поглъща.
И всеки мъх – възглаве.
Зеленото прегръщам.
Дано да се удавя. ...

Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...

Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...

Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...

Ако можех да бъда Любима,
или сбъдната твоя мечта,
щях да искам докрай да те имам
и дори да обърна света!
Ако можех Надежда да бъда, ...

Ще мълча...
Очите ще разказват
всички неразказани мечти,
докато една сълза потайна,
падайки ...

Изгревът –
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...

Това е песен изцяло на Наско Христов , която е изпълнена от младия певец Георги Илиев
и придобила този вид от моя милост. Скоро ще я има и във съвсем друг стил.

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...

/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...