Въртят се дните, като листове принтирани,
със две лица и кой добър, кой лош
и всеки стих със миг отложено умиране,
купува времето. За час по грош.
Въртят се нощите – безсъници, желания ...

Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...

Приличах на същинска Пепеляшка.
В морето влязла бях, без дрехи. Гола.
Косата – закрепена на опашка,
навита и забучена със шнола.
Нагазила в морето до колене – ...

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.
На другата дадох да пие горчиво кафе. ...

Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка,
ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие.
Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл,
изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, ...

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща,
се извива снагата му тясна, завой след завой.
С планините, навярно, по ръст и по цвят си приличаме -
и пътеки с цветя, и жив спомен за страшен герой.
Шепнат клони за нещо, отдавна било, но останало ...

> Предвечните води, всевечните води – кристални,
>
> бездънни и безбрежни, призивно прохладни.
>
> ...

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...
Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея ...

Ръждивата любов не остаря.
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...

Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...

Музика; Наско Христов
Изпълнява: Елисавета Тодорова Лаловска
Аранжимент: Бойко Иванов
Специални благодарности на beti (Бехрин) и маестро nickkoll (Николай Колев) . След една ползотворна дискусия песента придоби този вид. Сега и Ели е в целия си блясък , и самата песен е по-разчупена.Надявам се да ви ...

Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...

Ако бях бързoструйна вода,
запреливала, тебе да търси,
снеговете ти щях да крада
и да роня, поройна, брега си,
да удавя в гнева на вълнá, ...

Ще стане някой ден апокалипсис
и космосът на късо ще даде –
ще се превърне в точки и елипси
прочутият кафез на Фарадей;
ще се разклатят силите небесни, ...

Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко. ...

Те те пращат на смърт, Капитане.
На света не му пука за теб
и нехае за твоите рани.
Днес светът е парченца от лед.
Ала пáри кръвта ти, гореща е ...

Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи ...

Ще бъде ден. От тези, във които
земята е гореща като жар.
Конете парят морните копита
и търсят хлад при своя господар.
Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа ...

Помниш ли ме още – лекокрила веда –
слънце ясно беше бялата ми пазва.
Вечер за любовно биле ти разказвах,
сутрин те оставях оскотял и беден.
Мрежи ти заплитах с тънките си пръсти, ...

Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите, ...

От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада, ...