Когато Бог раздавал е таланти,
аршинът му май бил е повреден,
дал на съседката бижута с диаманти,
оставил тенекиени за мен.
На нея дал луксозна лимузина, ...

От кльощаво момиче очилато,
със брекети в устата и зъбато,
израсна Кина първа сред момите,
дарена със таланти неприкрити.
Бе сякаш бисер между камънаци. ...

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром – словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч, ...

Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени ...

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло ...

Моли се само да не ти се случа,
че второто ми име е проблем
Не лъжа, знаеш, но ще се науча.
През куп за грош нощта ще продадем.
Моли се само да стоя далече, ...

Денят на Майката Природа
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас, вокали - Илиян
Ударни - Краси

Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела ...

Остави малко от червената боя за накрая.
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...

Понякога в живота е кошмарно.
Изпушвам от излишъци и липси.
Прераждането може би е вярно,
но с всеки нов апокалипсис.
Миражите безспорно са далечни ...

Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...

Страховете ми, превръщат се в чудовища.
От върховете, те изглеждат малки и...
смешни грозните им, видими туловища.
Но долу... ме обсебват с думи жалки...
Пред мен, беззъбо недоразумение ...

Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...

По залез разговориха се сенките
на лудите, на живите, на мъртвите.
А моята метлата си възседна,
подпали я и хич не се обърна.
И беше ниска, и изгнила стълбата. ...

Разпускам си косата всеки петък
и тръгвам с любопитство към неделя.
По стръмните синкопи на сърцето
подскачат в мен желанията смели.
Притихвам и очаквам... И гадая, ...

Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...

Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден.
Тук всичко си е пак, каквото бе,
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива. ...

Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
Не, не искам във мен вече нищо излишно...
Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
Ще се влея в земята под твоите клони, ...

Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука.
Поживей си, приятел, със здраве и радост!
Печелившият фиш с кратък надпис "Наслука"
е в ръцете ти, зер, еднократно се пада.
Битието щом вдигне ръждивата котва, ...

Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая, ...

Един във друг тела сме вплели
и с чувства гоним тишината.
Дори без звук – щастливи, смели,
гори в очите лудост свята.
С ръце в коси, с мечти от вятър, ...

Устните ти шепнат нещо!
И любов ми обещават…
Устните ти са горещи
и ми пречат да решавам…
Във душата ми се втурна, ...

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, просто трябва късмет.
Търкаме и трием минало, настояще, бъдеще. Заличаваме надежди, любов, страдания, лишения, идеи. Важното е да спечелим. Пари, не друго. Парите днес са обич, признание, радост, смисъл, щ ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...

Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска ...