От толкова отрова, все на глътки,
които му се пишеха на сметката,
Ромео се пропи, и хвана пътя,
престанал да подбира жулиетите.
Замръкваше по пивниците, с риза ...

Наздраве с чаша бренди до камината.
Не топли, инак имаме дърва.
Нали и с тебе някога се имахме,
но огънят не стигна... Затова
ела до мен. Седни. Навън се мръква. ...

И защото бях лятна, наивна и топла,
тази зима дойде и без милост се вкопчи
във сърцето ми, мислите, моето тяло,
и завинаги явно реши да остане.
Между мене и тебе днес сняг навалял е. ...

Аз си мислех, че си неизбежен.
Истината толкова е явна.
От тъга физически болеше.
От внезапна радост ослепявах.
Вплитах те във дните си сурови, ...

Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...

От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...

Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...

Крета къщата – морна, самотна вдовица –
напоена от спомени с тежкия дъх на пелин,
а на покрива стар, като фар за изгубени птици
дуелира се с вятъра ням и опушен комин.
Поразбит от годините, килнат, без няколко тухли ...

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш ...

Ветеринарният лекар си тананикаше в такт с музиката. Колата подскачаше по селския път, но това не го ядосваше, напротив – беше му приятно да усеща неравната земя под себе си. Днес беше на обиколка в района. Имаше само още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, кои ...

Красиво беше тука. Сякаш Бог беше изсипал цялата си благодат и въображение точно на това място. Пролет поляната ставаше като шарена черга от безбройните цветя дето само тука можеха да се видят. А тревата беше толкоз зелена, че като я огрееше слънцето, очите те заболяваха. Лятос тишината нарушаваха с ...

Стоя пред чашата със вино.
Навън вали... И е заразно!
Самотно е... Проклета зима!
А чашата до мен е празна...
И май ще взема телефона... ...

Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...

Делеше с нас и свят, и - грош.
И вярваше на всички.
И махаше - за лека нощ -
на някаква звездичка.
Момчето с пътища от дъжд ...

Подобно на бездомно куче
скитосва селските дворове
и търси сам деца да учи
на правопис и правоговор.
Родителите бизнесмени ...

Посрещнах Невена пред зала зелена,
когато денят си отиваше бавно.
Изчаках да дойде, погледнах я хладно.
Небето намигна – тежат ми проблеми.
Очите ѝ сини блестят до луната, ...

... нещо май ти липсва.
И личи си:
- в уискито „за твоя сметка” пак;
- в мисълта за пух и белезници;
- в пръста ти, допрян до моя крак; ...

Не съм дете – не мога да простя
и в ясен юлски ден да те прегърна.
Сега далеч от теб ще отлетя.
До прошка щом дорасна, ще се върна.
Признавам, че си лято в земен Рай – ...

Шефът обяви, че след Нова година ще ни плаща заплатите с криптовалута.
– Това е модерно – поясни той. – И доста по-изгодно за вас. Ще станете част от световната финансова система и ще може да пазарувате във всяко кътче на планетата само с едно щракване.
Зарадвахме се. Досега получавахме заплатите си ...

По склоновете стръмни на деня
се спускаше безименен скитáлец.
Животът му – сурова планина,
поглъщаше угасващия залез.
И като в стар, почти забравен филм, ...