hixxtam
314 el resultado
Тръгвам.
Вратата тихо
ще изстене
като спомен.
Ще ме поеме ...
  696  11 
Звезда опашата
пресече небето.
Вятър разбойник
прозореца счупи.
Каторжничка тайна ...
  689 
В прозореца на гърбавите делници
почука тихо, ала влезе с взлом.
Сбогуваха се вятърните мелници
със своя весел рицар Дон Кихот.
Смехът подгони с трели тишината. ...
  712  11 
Защо се боря
с вятърните мелници?
Какво постигнах
в роля на Кихот?
Живота си отмина ...
  658 
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и с поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти ...
  761  13 
Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала ...
  685 
Хаосът е моят свят.
Истина с лъжа се сливат.
Погледът ми не е млад -
Огледалото не скрива.
Припознавам младостта, ...
  609 
Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна - ...
  548 
В моменти себични, дори непотребни,
с пресъхнали устни цветята поливаме.
От раните правим шеги злободневни,
а нощем сълзите приспивно изпиваме.
Сънуваме страстно в сивите мигове, ...
  584 
Сърцето ми е стара ръкавица.
Сбръчкана от времето, износена.
А някога живеех със кралица,
не си задавах глупави въпроси.
Дните ми летяха крехко-млади. ...
  550 
Мълчим.
Думите всъщност
излишни са даже.
Всеки в своите
мисли лети. ...
  674  11 
Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...
  540 
Хумористично стихче
Върви пред мен убийствена жена.
Погледите приковала на мъжете.
Не бърза, сякаш плува в суета
А пък на мене, водка ми сипете! ...
  688 
Слънчев лъч прогонил тъмнината
в своя път с любов ме озари.
Топлина от сбъднати мечти -
в младостта ми грееше зората.
Тъжни дни, безцелно начертани. ...
  529 
...който черно на живота гледа
ражда много...
Шекспир
Слънцето... Далечно и горещо.
Въздухът наситен с кислород. ...
  630 
В очите ти, пак се оглежда денят.
Смехът ти разрязва за миг тишината.
В ръката с цигара до тебе стоя.
В главата ми мисли - отлитащо ято.
Не зная какво, но нещо се случва, ...
  1572  11 
Ако някога без сили вече, ням,
на одъра последен сляп заспя,
недей тъжи, аз няма да съм сам -
оставям нещичко преди да отлетя.
Сълзите избърши и усмихни се. ...
  672 
Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод.
Часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове, ...
  504 
Влакът към Ада потегля от първи перон.
Грешници - човешки поток осветен от неон.
Бързо заемат местата си всякакви хора -
министри, поети, селяци в очите с умора.
Всички сме пътници в тази незнайна посока, ...
  621  12 
От своя звезден стан нощта
гледа ме със сърмени очи.
Вятър свири "Ода за скръбта",
любовно вино вече ми горчи.
Клоните на близките дървета, ...
  551 
Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...
  598 
Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...
  694 
В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...
  741  16 
Какво сме - сенки, отражения
или едно голямо нищо,
захвърлено във ъгъла на времето?
Светът е претоварен от излишъци
и всеки в огледалото си влюбен е. ...
  924 
Светлина да запалим в отвъдното
с еднозначно отиване в нищото.
От повдигната щора, до сбъднато,
неизвестността - в мрака огнище е.
В уравнение "аз" към "отвъдното", ...
  536 
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити ...
  536 
Спектакъл на живота, забързан, без антракт.
Игра на прима виста, артисти сме все пак.
В комедии и драми, каскади без дубльори,
душата, съвестта ни - тактичните суфльори.
И зрители сме също, но зрители в миманса, ...
  670 
Ще дойде ден... и аз ще си отида.
С рими листа няма да тревожа.
Тихо ще е в звездната Колхида,
а руното - обикновена овча кожа.
Ще бъде същото, каквото е сега - ...
  663 
Догарят свещите,
oт пламъчетата игриви
танцуват сенки по стените тъжни.
Дали защото мрака си отива
и постепенно трябва да се съмне? ...
  676 
В безсънните минути на нощта
обгърнати от лепкав, черен креп,
задавам хиляди въпроси на света,
на миналото, утрото и теб.
Защо? - се питам за пореден път - ...
  599 
Ние не сме богове.
За вечност дори не мечтаем.
Миг щастие, ден грехове...
Смеем се, после ридаем.
Ние не сме богове. ...
  650 
Усмивки безкрайни
и целувки омайни!
В полумрак на свещи
забави горещи!
От ранни зори ...
  846 
Вали студен, вечерен дъжд.
Прозорците край улицата светят.
Върви самотен, странен мъж
и гледа през очите на поета.
Забързани чадъри подминават. ...
  604 
Тръпчиво е виното на живота,
а спомените сладко-носталгични.
Налива Господ, някак без охота,
прелитат дни, сезони динамично.
Надеждите изпивам с нежелание. ...
  615 
Вчера беше...
Лятото отмина
след хиляди "Уви"
и топлина.
Студено слънце, ...
  720 
Спомен докосва горещото, топлото лято.
Не свирят щурци минута преди зазоряване.
Безброй пеперуди белият вятър подмята,
по дланите кацат, поглеждат ме и се стопяват.
Над речния лед не летят водни кончета. ...
  1014 
Последни топли ноемврийски дни,
край реката - сгушена мъгла.
Тревата е разрошен стар килим,
есента събира сетна топлина.
Листата са във охра и янтар, ...
  545 
Направи Самотата ми купон.
Житейски Страсти в миг се появиха.
Почерпиха се, даже се напиха
и шумно стана в сивия ми дом.
Омразата се хили от сърце. ...
  714 
к
о
к
т
е ...
  874 
Бяхме някога момчетата, които
живееха с Битълс и надежди,
изнизваха се дните със Щурците
безоблачно и някак си небрежно.
Момичетата, стройни и красиви, ...
  532 
Propuestas
: ??:??