tsveti4ka (Цвет) - Obras

Kогато болката е истинска и не сънуваш... 🇧🇬

Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...

tsveti4ka

Poesía

2010-09-19T21:34:22+03:00 959 7

Потайно 🇧🇬

Потайно
От вопълни усмивки се родих.
Ще ми се да бях умряла!
Сега, в мига съдбовно зъл и тих,
аз ще векувам, почерняла. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-09-07T09:06:11+03:00 665 3

Презирането в много взе да идва 🇧🇬

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-08-26T11:56:33+03:00 642 3

... предостойна за намразване... 🇧🇬

... предостойна за намразване...
Пролетта ми насълзи се от нераждане.
И по пътеки меки, от тъгуване,
ще я дочакам - мисля си - до предаване,
до среща с нищото... и до измръзване. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-08-17T20:45:10+03:00 588 2

B тихото изгубвам смелостта си 🇧🇬

B тихото изгубвам смелостта си
Преминах буреносните участъци,
но тепърва ме очакват взривове,
които ще оставят отпечатъци
върху всички мои крехки зидове. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-08-15T23:57:32+03:00 1.6K 5

Ha бившия 🇧🇬

Ha бившия
Докъде ще стигна аз ли, в самотата си?
До кухнята? До ножа...? До безвремието!
Не. Не бих, не бих полазила в краката ти!
До мен ще крачи тя - не ти, безвернико, ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-08-11T12:18:49+03:00 751 2

През миналото 🇧🇬

През миналото
През миналото трудно е да гледам.
Погледът ми в него е загнезден.
Но въпреки утайките, аз виждам
смисъла - към него е прилепен. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-08-06T15:06:36+03:00 765 2

И гледам как светът ми се повтаря 🇧🇬

И гледам как светът ми се повтаря...
От ходене по теб подметките ми се изтъркаха,
a погледът ми иска в теб да може да се скрие.
По навик, мъчно се надигам, винаги изтръпнала.
И сутрин искам образа ти в мене да изгние! ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-08-05T16:31:43+03:00 648 3

Без капка суета 🇧🇬

Без капка суета
Писъците в тишината ги погребах.
За последно. Пуснах ги на свобода.
Тях да бъдат яростни ги аз отгледах -
да са болка, изродена от страха. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-07-24T12:12:09+03:00 582 2

Ултиматум 🇧🇬

Ултиматум
На себе си поставила съм ултиматум -
или умирам, или без сълзи напред!
Ала трудно е решението, когато
можеш, но със сигурност те чака неуспех. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-07-20T15:38:49+03:00 636 3

Заблудите ще си останат самовлюбени 🇧🇬

Заблудите ще си останат самовлюбени
Заблудите ласкаят химерите тайно,
по вечерния бриз им тихичко слова шептят.
С омайни думи те ги упояват трайно,
а туй достатъчно е чувствата им да творят. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-07-03T18:10:28+03:00 911 3

Bсички белези отвориха се в мен 🇧🇬

Bсички белези отвориха се в мен
И къпех се аз в светлината на пожара ти,
изчезваx - нежно, между капките на дъжд студен.
Но той угасна. И мечтите си окаяни
обесих - без да мисля, с поглед замъглен. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-06-29T14:07:50+03:00 1.2K 5

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки 🇧🇬

A можеше в сърцата ни да никнат маргаритки
“Why is it something so good just can't function no more?” -
Joy Division
Защото твърде грапави и глухи станахме
от писъци сърдечни и слова обични. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-06-23T20:12:51+03:00 758 3

B мен човечността умря 🇧🇬

*Всички телци/бикове да се чувстват... поздравени.
B мен човечността умря
Но аз напразно нямам време да се скитам.
Полетях, полазих... и поспрях.
Инерцията отиде не на вятъра! ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-06-22T22:37:44+03:00 1.7K 6

Вън от цветния ми ден! 🇧🇬

Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-06-15T11:03:35+03:00 1.6K 4

Черен ден 🇧🇬

....
Но светлината черна ме докосна.
И в мислите се впи дори,
в сърцето ми, така е смъртоносна,
че всички сили ми изпи. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-05-21T12:24:49+03:00 635

Полъх 🇧🇬

Стомахът свит е, от недоумение.
И косите ми от прах сега горят.
Към смелите ръце на светлината!
До деня, когато болките умрат!
Краката ми докосват само нищото. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-05-08T19:41:03+03:00 724 2

В сивото 🇧🇬

И преследвам тихото вълшебство
на огрените от слънцето сълзи.
С тях се изпарява всяко детство
в свят на най-безжалостни лъжи.
Аз знам, че и светулките тъгуват... ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-05-06T15:05:41+03:00 692

Когато мъдростта нахлуе 🇧🇬

И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-04-13T21:47:28+03:00 527

С аромат на приказност 🇧🇬

Приказно ухание се рее
с плавност из наситено зелената трева –
теменуги, люляци и лайка.
Отразена пурпурно-златиста свобода.
И мъхове, и гъби зеленеят, ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-04-12T00:07:31+03:00 712 2

Нека сълзите догонят те 🇧🇬

Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...

tsveti4ka

Poesía

2010-04-08T21:39:02+03:00 714

Не ме интересува... 🇧🇬

Не ме интересува...
Не ме интересува как изглеждам
в нечии очи – недоогледали...
Аз, несъмнено, тихичко преследвам
мечтите си – на съд обречени. ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-04-07T14:16:44+03:00 1.6K 3

Надежда 🇧🇬

На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-04-06T00:14:37+03:00 588 1

На тъмно 🇧🇬

Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-04-05T00:46:16+03:00 638 3

Понякога 🇧🇬

Понякога над мъхове и гъби аз летя,
тревата и листата с дни аз галя
нежно, отразена вечер в скръбната Луна,
тихичко и малко диво, през деня.
Понякога линея в обятията на нощта – ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-04-02T15:14:59+03:00 555

Около времето 🇧🇬

Около мен витаят плавно
загубени мечти с полъх на кашмир.
А в тишината се разнася бавно
самотата на проблясващия мир.
Около теб премръзва свободата, ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-28T15:23:31+03:00 574

Хладна грациозност 🇧🇬

Страшно се надига тъмнината
да обгърне всичко с хладна грациозност.
Ето – даже въздухът се дави,
тъжен, с обозрима сериозност.
Всички късчета на разпиляната надежда ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-27T21:11:22+02:00 630 1 4

Сънно страдание 🇧🇬

Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки. ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-03-23T16:03:34+02:00 514

Симптоми на нежност 🇧🇬

Казват, всичко се забравя,
ала спомените не гладуват.
Те се хранят, пък аз чакам
те да спрат да съществуват.
Замръзват принципите вече. ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-03-20T19:48:54+02:00 743 1

Няма да съм същата 🇧🇬

Изглежда не това съм аз.
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-19T22:28:58+02:00 776

Ела ме... довърши 🇧🇬

Моля те, ела ме довърши.
Инак някой ден сама ще си умра.
Мислите без туй са мъртви и безпътни.
Това единствено остава ми сега.
Убий поне стенанията – да не боли. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-16T20:28:38+02:00 843 2

Тъжен присмех 🇧🇬

Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-03-10T12:58:02+02:00 644

Като след отблъсната милувка... 🇧🇬

Крилете ми нощта
с слана поръси.
Да ги стопли
даже Слънцето
не може... ...

tsveti4ka

Poesía » Versos blancos

2010-03-05T20:35:58+02:00 742

Не е живот 🇧🇬

Опитвам да преглътна
болката сама.
Но умирам бавно
с всеки следващ ден.
След дълъг плач ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-02-25T21:36:37+02:00 646

Дотегна ми дори да плача 🇧🇬

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора, ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-02-20T13:01:28+02:00 811

Изчезващо 🇧🇬

Лъчите на деня нанизват се
на моята душевна плеяда,
отронени от Слънцето,
помилвани от вятъра
под звуците на ада. ...

tsveti4ka

Poesía » Filosófica

2010-02-16T09:48:57+02:00 608

Аутсайдер 🇧🇬

Стоеше встрани, странстващ понятно,
наострил виновно си погледа чист.
А тези обли кафяви очи на самотник
копнееха лудо за див живопис.
Странстващ наоколо, търсещ компания. ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-02-14T16:15:55+02:00 625 2

Приличам на себе си 🇧🇬

Приличам на себе си – бяло платно.
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм, ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-02-13T20:57:12+02:00 673 2

Навсякъде 🇧🇬

*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...

tsveti4ka

Poesía » De amor

2010-02-07T17:42:24+02:00 596

Непотребна 🇧🇬

Прогонвам себе си от същността си.
От мен се стичат капки пот.
Отровна и омайваща самотност
ме повлича със заучен ход.
Прогонвам днес нас от съня си. ...

tsveti4ka

Poesía » Otra

2010-02-02T21:04:37+02:00 693 1