tsveti4ka
198 el resultado
Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.
Не те обичам, твърде си себичен. ...
513
6
Тази нощ ще разпръсна смеха
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар ...
над реки и морета намръщени.
Не обичам от яд да струя,
но така пожелаха ми пръстите.
Тази нощ ще загивам в пожар ...
474
4
с теб спим сега
в застиналото езеро
наречено съзнание за незнайното
не можем да се върнем в безпределното
във шах и мат поставя ни познанието ...
в застиналото езеро
наречено съзнание за незнайното
не можем да се върнем в безпределното
във шах и мат поставя ни познанието ...
499
Мислех си, че те обичам черен,
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб, ...
че те искам пъклено злосторен исполин.
Ала сбърках. Исках да си ведър
и душата ти лекичко поне да трепти.
Не искам вече никой като теб, ...
1030
16
Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...
503
1
Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...
447
Сърцето когато обича, ражда звезди.
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...
Чупи се тихият глъч от ридание.
Падат от него небета, щом сладко заспи
върху длани от себеобожание.
Вали мечти сърцето, когато обича. ...
465
1
Диша тъмното като побойник във врата ми.
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх - ...
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх - ...
501
2
забързани
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...
и през глава май тичаме
за да оставим
истинските себе си зад нас
към маските ...
442
4
Нека само от красота ме боли -
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...
искам с мен тя да бъде жестока.
Прободени мигове с къси игли
тънат в мрака на призрачен вопъл.
Ако смисълът носи обичане, ...
695
4
За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда ...
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда ...
666
6
В очите му блестят светулки
и се гонят есенни листа.
Те езеро са - в тях се гмуркаш
и обливаш се със светлина.
От пръстите му огън капе ...
и се гонят есенни листа.
Те езеро са - в тях се гмуркаш
и обливаш се със светлина.
От пръстите му огън капе ...
803
5
Да потанцуваме с теб, гальовна моя болка.
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра. ...
И нека музика шумът в сърцето ми да е.
Да потанцуваме с теб. Към бездната дълбока
на мълчанието. (Където крия себе си.)
Да потанцуваме, да се надбягваме с вятъра. ...
422
Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята ...
577
7
Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...
721
4
Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост. ...
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост. ...
539
5
Отшелническа и забравена душа ли
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...
се крие във телесния ми тъмен лабиринт,
че така - без тласък - все върви към раните
по пътища, обречени да плуват в черен дим?
Или във кода генетичен ми е вписана ...
547
3
В жертва е принесено сърцето ми,
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го - ...
на огнени стрели ухае -
но измръзнало е там, където ти
докосвал си го с топли длани.
И стъпка, и прониза, и раздроби го - ...
489
2
И окапал е цветът на самотата.
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...
Задрямал е във сянката на вечността.
А аз трудно е... дори да се надявам,
че простира се пред мен дaлечността.
Дори да имам път - не води той до никъде ...
428
Огъва се тревожно тишината,
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...
от моето дихание се цепи
и спомени препускат в необята
на съзнанието ми. Като комети
дълбоко се забиват в гръдта ми - ...
492
4
И как празно пак е - как е глухо, тихо, тъмно.
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...
С жестокост ме пребиват самотата и гладът
(за опрощение с теб). Потъвам в безтегловност.
Горчив ми е от не(тебе)достатъчност светът!
И паля лампите – да осветят тъгата, ...
504
Полумесеци от тишина прескачам.
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко, ...
Вън спи съмнение по клоните.
Аз съм опръскано с нещастие тяло,
... а всяка моя крачка болка е.
Всеки дъх е остър нож, забит дълбоко, ...
745
2
Недей се кри зад сълзите, усмивките,
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...
зад погледите чужди и зад тишината!
Махни лицето си - най-вече примките,
пристягащи ревниво още от душата.
Недей се кри във залези и изгреви ...
713
1
А маските горчат като мастило...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва, ...
Не ти ги искам! Нито теб под тях!
Не искам вече никого да виждам!
Страхът - сковал ме - твърде е голям.
Фалшивата ми гордост гръмко смазва, ...
833
Смълчан над мен поглежда нежно споменът -
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща - ...
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща - ...
362
И ний огънахме се!
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...
485
1
Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...
437
1
С мълчанието сприятелих се и загубих се
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна, ...
между глътките надежда и прегръдките зефир;
измежду залези и здрачове останах жива,
но завинаги прогнила в страхове от стар кашмир.
С изгнанието душата ми се срасна, ...
456
3
Стъклата ми с докосване се чупят -
въздишките пропукват ги дори,
а вятърният унес ми отмъква
и струните от стъклени сълзи...
и болката - отиваща на черното, ...
въздишките пропукват ги дори,
а вятърният унес ми отмъква
и струните от стъклени сълзи...
и болката - отиваща на черното, ...
415
1
Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...
618
7
Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...
Подвижни пясъци не ме блазнят сега -
когато тъкмо отървах се от магията
и синьо заизглежда ми небето пак.
В болките ми не надничай, безполезно е ...
491
4
(Към себе си)
Кажи, с едно крило лети ли се?
Усмивката залязва ти в страха,
a очите - замъглени ли са -
тe недовиждат нищото в мига. ...
Кажи, с едно крило лети ли се?
Усмивката залязва ти в страха,
a очите - замъглени ли са -
тe недовиждат нищото в мига. ...
482
6
Не искам погледи да жъна от коприва -
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...
парещи надеждите, сълзите неизплакани дори.
Не искам залезите да поглеждам сива
и със зачервени, тягостно прострени в нищото очи.
Не, не искам да умирам в тишината на ума си, ...
666
8
Родена съм да раждам пътища
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие - ...
за никой друг, освен за себе си.
Живота го наричам лудница,
но всеки дъх извайва прелести...
и те отнася във безвремие - ...
471
3
Как искам да се гмурна в тишината,
когато в истините се таи лъжовност,
и слово с пошъл ритъм във мъглата
се ниже, покварено с злост и знойна подлост.
Как искам да се скрия в тъмнината, ...
когато в истините се таи лъжовност,
и слово с пошъл ритъм във мъглата
се ниже, покварено с злост и знойна подлост.
Как искам да се скрия в тъмнината, ...
551
Ще можеш ли...
Ще имаш ли търпение и вярност,
слънчево-усмихната сълза,
която може да убива тягост -
даже въплътена в тишина? ...
Ще имаш ли търпение и вярност,
слънчево-усмихната сълза,
която може да убива тягост -
даже въплътена в тишина? ...
499
Да се чувствам истинска
Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж. ...
Не откъсвай мислите ми, остави ги
като есенни листа да се свлекат.
Ти всичките си болки сподели ли?
Нищо, по-добре си ги задръж. ...
544
1
Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите - ...
476
1
Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо. ...
874
3
Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...
471
3
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
