tsveti4ka
198 el resultado
Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва. ...
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва. ...
506
Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...
475
*Щеше ми се да има подкатегория "иронична"...
Погледнах битието отвисоко
и сгуших се сред облаци от мъст,
понечих да докосна светлината,
но опарих средния си пръст. ...
Погледнах битието отвисоко
и сгуших се сред облаци от мъст,
понечих да докосна светлината,
но опарих средния си пръст. ...
400
1
Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...
400
Докоснах спомен,
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...
с горчивина напоен.
Поех го на гърба си -
сякаш за това роден.
Докоснах твойта лудост, ...
576
2
Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...
518
3
Подарих си свобода –
безвременна, просторна.
Погледнах във очите на деня.
Умих лицето си със вяра и надежда.
Пречистена аз чувствам се сега. ...
безвременна, просторна.
Погледнах във очите на деня.
Умих лицето си със вяра и надежда.
Пречистена аз чувствам се сега. ...
623
3
Гледам Луната и тихо въздишам -
изпращам ти скръбна въздишка.
В посърналост, мрачност на тебе се вричам,
сетне политам навред в небесата.
Тук срещам сънуван прозорец небесен. ...
изпращам ти скръбна въздишка.
В посърналост, мрачност на тебе се вричам,
сетне политам навред в небесата.
Тук срещам сънуван прозорец небесен. ...
530
4
Изгубих си пътеката.
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа! ...
Тя бе и хубава, и стръмна.
Най-любима беше ми от всички досега.
Понякога поглеждах във страни от нея
и обратно бързо си приплъзвах после погледа! ...
448
2
В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...
476
1
На криле от надежди се нося
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес ...
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес ...
480
1
- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...
676
Сънувай ме, Небе.
Достойна и щастлива
в твоите ръце.
От необятност дива.
Сънувай ме. ...
Достойна и щастлива
в твоите ръце.
От необятност дива.
Сънувай ме. ...
572
1
Как иска ми се
да те прегърна!
Ала мой не си.
Дали ще си?
Как искам в погледа ти ...
да те прегърна!
Ала мой не си.
Дали ще си?
Как искам в погледа ти ...
517
3
*За онези, които умело водят диалози със себе си... :)
Гняв от стара дивна болка,
някога във тишината зародил се,
но във мен сега тъй жадно впил се,
заветно, но и безнадеждно хока ...
Гняв от стара дивна болка,
някога във тишината зародил се,
но във мен сега тъй жадно впил се,
заветно, но и безнадеждно хока ...
546
Докосвам те, ти мен.
Студен е допирът ти.
Дъхът ти леден
ме изгаря нежно.
Прошепваш ли на мен ...
Студен е допирът ти.
Дъхът ти леден
ме изгаря нежно.
Прошепваш ли на мен ...
435
* За онези моменти, когато всичко ни се струва ясно...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...
За три секунди. Отрезвих се.
Сега пробудих се, но не видях
света, тъй както го съзрях
преди съня. ...
1244
5
Приказно създание се ражда,
орисано със красотата на нощта.
С локвите здрависва се мъглата -
пожелава им спокойни бъднини.
Усмихва се нощта на тъмнината. ...
орисано със красотата на нощта.
С локвите здрависва се мъглата -
пожелава им спокойни бъднини.
Усмихва се нощта на тъмнината. ...
473
Какво усетих в теб, не знам.
А отсетне колко често ще се питам...
Мисълта ми все към теб ще броди, знам.
И знам, че често ще полита и ще спира.
Някога мечтите ти дали ще стигне тя? ...
А отсетне колко често ще се питам...
Мисълта ми все към теб ще броди, знам.
И знам, че често ще полита и ще спира.
Някога мечтите ти дали ще стигне тя? ...
434
2
Частица от твоята безмерна самота
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана ...
безнадеждно изоставена бе.
Сред вятър, напоен от скръбен пот.
А цялата моя безвременна тъга,
безцелно изтезавана ...
435
Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...
470
3
Прониза ме днес. Хубав ден.
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...
С думи от камък, заострен накрая.
Порази вечността ми. Цялата.
Какво от теб да очаквам? Не зная.
Срази ми мечтите. Окова ги. ...
494
2
В свят,
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...
изтъкан от премеждия
се лутат духовни вихри
разгневени
сред безкрайния мрак ...
405
Аз не искам да бягам от себе си.
Не искам да гоня и вятъра...
Искам живот с надежди обрулени,
сол на парцали за моите бъдещи рани.
Аз не искам танцуващо Слънце за мен. ...
Не искам да гоня и вятъра...
Искам живот с надежди обрулени,
сол на парцали за моите бъдещи рани.
Аз не искам танцуващо Слънце за мен. ...
443
Завладява ме... Тъгата...
приготвя новите окови...
Поредната мъгла сред
слънчевия ден се трови.
Целува ме... Ръката ти... ...
приготвя новите окови...
Поредната мъгла сред
слънчевия ден се трови.
Целува ме... Ръката ти... ...
391
1
В хубостта на изкуството тихичко
утеха намирам и нежно се взирам...
и обичам, обичам, обичам...
... От всемирната скръб аз политам...
и питам, и питам, и питам... ...
утеха намирам и нежно се взирам...
и обичам, обичам, обичам...
... От всемирната скръб аз политам...
и питам, и питам, и питам... ...
507
4
Прекалих аз със своята нежност,
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка, ...
защото далече отпрати те тя.
С нестихваща скръб и надежда
приласкавах те все и сега...
се изплъзваш от моята хватка, ...
447
1
История за угасваща надежда
приижда в нечия глава,
самотa и угнетеност само свиждат
нечие съзнание сега...
Опростеното, изсъхнало битие ...
приижда в нечия глава,
самотa и угнетеност само свиждат
нечие съзнание сега...
Опростеното, изсъхнало битие ...
408
1
Планина от гръмогласен смях издигната -
по нея колeла от въртящи се сънища.
Прозява се легло от самота,
върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.
Изолиран вятър си път проправя ...
по нея колeла от въртящи се сънища.
Прозява се легло от самота,
върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.
Изолиран вятър си път проправя ...
453
1
Стоя изтощена от спомени,
тежащи на мойта душа
и рисувам с четка от горести
своята нова тъга.
Струни на черна цигулка ...
тежащи на мойта душа
и рисувам с четка от горести
своята нова тъга.
Струни на черна цигулка ...
390
1
Как въздишката,
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно? ...
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно? ...
463
1
Мнимото усещане за вечността преследва
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна, ...
моето душевно състояние, постоянно го отвежда
към познатото страдание с неземно описание.
Очаква ме отново заветното разочарование.
Какво ми взема то! Как да го премахна, ...
532
1
Стихиен ураган от съвест,
когитални oгньове -
бурни,
изпълнени със хъс,
се смъкват в бездната на Глупостта ...
когитални oгньове -
бурни,
изпълнени със хъс,
се смъкват в бездната на Глупостта ...
836
2
Лавината на неизвестното неспирна
ме поваля в мъка непозната.
Мисълта ми тъпче пак немирна,
сива, нова, безкрилата.
По пътеки светли все вървя ...
ме поваля в мъка непозната.
Мисълта ми тъпче пак немирна,
сива, нова, безкрилата.
По пътеки светли все вървя ...
409
Искам да ме приютиш след бурята,
когато костите ми вече гният -
да ме отмъстиш с усмивка,
гледай към небето с чест.
Искам днес да се преструваш, ...
когато костите ми вече гният -
да ме отмъстиш с усмивка,
гледай към небето с чест.
Искам днес да се преструваш, ...
497
1
Нечии думи недоумявам,
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни, ...
а сладостта на живота
нежно ме погубва в самота.
И днес отново спотаявам
чувства мрачни и неясни, ...
527
1
Реалното погубва душевно,
ограбва и опустошава постепенно,
ранява и обагря дните в сиво,
отклонява мечтите и мрази ги диво.
Онази магия, която направиш, ...
ограбва и опустошава постепенно,
ранява и обагря дните в сиво,
отклонява мечтите и мрази ги диво.
Онази магия, която направиш, ...
441
1
Разкайвам се горчиво, прикрито спотаявам се.
Застивам в сянка и заравям се в глухота.
Света приласкавам - себе си само омайвам.
Крепи ме само мисъл, измъчена от пъстрота.
Преливам в себе си желания и мечти аз пия. ...
Застивам в сянка и заравям се в глухота.
Света приласкавам - себе си само омайвам.
Крепи ме само мисъл, измъчена от пъстрота.
Преливам в себе си желания и мечти аз пия. ...
522
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
