Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая
обгърнато ...

Ще се нося като вятъра,
волна ще бъда до край;
ще летя като птиците,
без някой за мене да знай.
Ще бъда твърда като камък, ...

Листец, полегнал плахо
сред свежата трева
и цвят му - ярък, кат звезда,
проблесна под дълбока синева.
И секунда бе това... ...

Съдбата се усмихна!
Отидох!
Разхождах се, хваната за ръка с любовта,
гледах и пълнех очите си с неща, мечтани и невиждани..
Дишах с пълни гърди и сияех... ...

В примка хванах
мартенския заек.
Доверчив бе.
Взе ме за Алиса.
Знам си аз - ...

Ноктюрно
Есенни листа
вятърът подгони.
Чувам как скриптят
тихо голи клони. ...

Спомени, гости неканени,
как се промъкнахте вкъщи,
нямам с какво да ви храня,
отдавна и виното свърши.
Спомени, сводници стари, ...

С жълто око
намига фенерът
гони досадни мухи

- Ей ти, птичко ранобудна,
пак си пееш песен чудна.
Аз завиждам ти, за гдето
волно хвъркаш си в небето.
- Учи се, детенце! Много чети ...

Удавихме се в суетата си...
Потънахме във глупавото его.
Започнахме да браним с теб делата си -
подвластни пак единствено на него.
Изкарахме на показ всичко пошло. ...

Блуждая пак по стръмните пътеки,
очертани от човешките слова.
И търся лек за раните нелеки,
и не знам - ти билка ли си, или най-обикновена трева.
И тъкмо посегнах към вярата в мене, ...

Пред мен градина чудна се намира
и най-красивите цветя са там.
Намираше се цветето на моята любима;
поисках толкова да го открия сам.
Излизам тази сутрин на разходка, ...

Край!
Свърши се...
По лицето ù плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ù очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък, не я напусна. Приглади буйната си, побеляла вече, коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки ù се сториха ...

Очите се затвориха, но сълзи не потекоха. Две бяха лицата, стоящи срещу светлината, времето потече и стрелките не спряха...
Първи отвори своите очи, но само в неговите мечти, нейните ги нямаше, тъй както не можеше да има топлина в пуста самота...
Къде се взираше, когато нищо не виждаше, вярваше й по ...

Стон на китара
Китара греховно към нещо ме дърпа,
рисува ми ласки, шампанско, рубини,
избухва в червено - заря от желания,
прелива във пяна шумяща, тръпчива. ...

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
```````````````````````````````````` ...

Стеле се мъглата гъста
над заспалия градец.
Сякаш сводът е поръсил
звездния си бял прашец.
Търси лунен лъч самотен ...

Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...

Стихнах в празното ...
... когато си отиваше
занитена с кинжали
по стените
в безумна нощ ...

Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...

Над града ни спуска се нощта...
любовта, ах, любовта - къде е тя?
Спомени със нежен аромат
в мрака пак ме прегръщат и шептят...
И звездите да стигна... ...

ЗА СМИСЪЛА
Това не са само твоите проблеми, момиче,
нещата са толкова грубо навързани.
Всеки иска да бъде обичан,
да бъде добър, да бъде и дързък. ...

Букет от обич
За теб най-свеж букет сме отредили,
под ласките на много дни набран.
Букет от обич и усмивки мили,
букет от нежност и слънца огрян. ...

На дълъг път, в страна голяма
след малко ти ще отлетиш.
Ще имаш ли сълзи за двама
и сила - всичко да простиш?
Простират пистите ръцете ...

Порив, желание, страст
пораждат буря в мен.
Очите ти са океан, пълен с надежда,
ръцете ти - мощна подкрепа.
Дръж ме здраво и никога не пускай, ...

Животът ми като кон галопира,
като гепард, препускащ с вятъра, не спира.
Без умора бяга ли, бяга,
без никой да го впряга.
И слънчеви лъчи, прорязващи тъмнината. ...

Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...

Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...