Градя,
а небето се рути върху ми.
Светът от нозете ми бяга,
денят от ръцете ми.
На очите ми хлябът се свършва. ...

Проскърцваше стомахчето на Пух,
че беше гладен – ясно му личеше.
Не беше вярно, че под зимния кожух
скатало бе запаси рунтавото мече.
Напротив! Харесваше му ден за ден ...

МИРАЖ
От очите ти самодиви палят огньове.
Славей от твойте устни пие роса.
От косите ти мъже сплитат въжета,
после смело се спускат в пропастта. ...

Светът е странно устроен, а може би ние, хората, не умеем да черпим най-доброто от него, обичаме трудностите и проблемите, като че ли повече ни харесва да сме тъжни, да се жалваме и да се терзаем, обвинявайки с презрение, когото сварим – съдбата, късмета, а тези като мен, които не вярват в съдбата, ...

Когато нощта се спусне
и пак затворя очи,
ти пак се завръщаш,
пленен от моите мечти.
Дълго аз те жадувах, ...

По-добре от всички и от всичко,
чувствам твоята тъга в нощта...
Прерисувам образ неизмислен
в нежната, позната топлина...
Искам пак така да се усмихваш! ...

Ужасно много енергия
От известно време се чувствам така – много е странно, сякаш наближава краят. Но не знам каъв край ще е това – на какво? Пълна съм с енергия, с ужасно много енергия, която излиза по какви ли не начини. Вечер не ми се спи, искам да тичам, да пътувам, да опитвам от какво ли не – пъ ...

Не си отивай
Не си отивай ти от мен,
знаеш колко много те обичам.
Знаеш как всеки божи ден
с радост името ти изричам. ...

Чувам те да ме викаш от другата страна, мое дете!
Неродено, неизплакано, бездиханно усещам те сега.
Защо позволи Бог да умре
една млада и чиста съдба?
Твоят крехък глас сега разтриса тишината, ...

ІІ част
Той е тук, и ти си тук-
и чакате светлината неземна да огрее
вашите сърца в едно сърце - цвете да тупти.
Той е светъл, добра душа, ...

Вълна - разпенена и буйна,
моряк от кораба съзря,
морето черно, дъжд се руйна,
дали ще стигне той брега?
В небето лястовица изостана, ...

Някъде дълбоко там,
в моето сърце,
скътах спомен
мил за теб,
с твоето лице. ...

2 част
Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото ù със страстта на юноша. Подчертаваше всичките ù извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка екстравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак, върху който Господ беше поработил дълго и пр ...

Захаросани червени капки падат,
посинели изсъхнали ръце,
очи слепи - за нищо не стават,
покрито със рани лице.
Устните не говорят, ...

В клетка заключена и затворена,
ето така се чувствам аз.
Захвърлена накрай света,
осъдена на тъмнина и вечна самота.
Сърцето на парчета се разби, ...

Върви!
на П.
Върви! Така ще бъде по-добре.
Сълзи проронват моите клепачи.
Дете - знам - виждаш в моето лице ...

Докато дъх ми сред гръд си трепери,
докато топло е тяло от пепел и жар,
докато грее слънце и огън в пожари,
докато сърце ми плът си не жали,
ала в трепет живей, ...

* * *
Ето една истинска история...
ЕМИГРАНТЪТ
Гората гъста - пътеки трънливи,
тъмно и влажно - хладна умора, ...

на Анастасия Шахматова
Приятел, казват, значи много.
Приятел - с него си щастлив.
С такъв човек си винаги разбиран.
С него няма как денят ти да е сив. ...

Спокойствието е чистата любов.
Здравето от щастие се усмихва.
Смехът и настроенията ни
в нежност си подаряват свобода.
Наслаждават се на вълнението, ...

Вятър развя косите ти и заплете в тях цвете. Ръката ти докосна моята и слънцето дари ни с прелестна усмивка. Отвърна му с песен и синигерът замлъкна, запленен от нежния ти глас. Как хубаво и лесно е да сме един до друг. Думи не ни трябват! Те и без това са слаби, не могат да опишат радостта. Нека ти ...

Малък спомен от детството минало
все ме дърпа отново назад.
И подсмърча нослето изстинало,
и се сипят коси-водопад.
Моя палава, рошава скитнице ...

Помислих, че се връщаш зарад мен.
Затичах се, дори ръце протегнах.
А ти, случаен облак в летен ден,
дъждец поръси и на път потегли.
Очи отвърнах – да не гледам как, ...

Изтри ме по рецептата на Господ.
И пак по нея ми обърна гръб.
А аз наивно продължих да прося,
да търся светлина, да търся път.
Наивно продължих да те обичам. ...

В празна бяла стая
без прозорци и врати,
на земята свито,
едно момиче там стои.
Не иска тя да чуе ...

Малката странноприемница тънеше в полумрак. Повечето посетители се бяха качили по стаите си, за да си починат, преди да продължат своя път върху конете. Уморените от деня добичета вече преживяха спокойно в конюшнята.
Съдържателят Йонко - нисък, набит човек на около петдесет години, забърсваше изпоте ...

Всеки знае.
Няма спомен след дъжда.
Не мога да рисувам все слънца за теб.
Чадърът ми е жълт, нека да вали.
Като глухарче да се разпилеем. ...

Дванадесет часá... на страховете
стрелките преброяват, сякаш нас
нощта ни плаши, казвайки ”Заспете,
но ще събудя, който искам аз!”
Измамна дрямка бавно ни наляга, ...

Виждам как си тръгваш
в дъжда студен,
просто махаш за сбогом -
за пореден път от далечината.
Разкъсва ми се на две душата. ...

Виновен съм, но без вина и
стоя сам, изгубен в мрака.
Мислех си, че откривах светлината,
а в тъмнината все повече се губех.
Скрих там една сълза, ...

Погледът ти отново се спря на мен,
а по тялото ми нежни тръпки побиха!
Сън или реалност беше ти в този миг,
в който осъзнах, че ти си моята любов!
Телата ни срещнаха се в един миг, ...

… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...

"Хубавите ябълки свинете ги ядат" - за пореден път тази мисъл се прокрадваше в съзнанието й. Разсърди се на себе си, беше си обещала повече да не се самонаранява. Поне не и тази вечер. Полупразната чаша я накара да се замисли за празния си живот. А малкото останало вино, сякаш олицетворяваше надежда ...

Защо ми причиняваш всичко това?
Не виждаш ли
колко нещастен изглеждам сега?
Отбягваш ме...
с всеки изминал ден усещам, ...