И пак си спомням твоите слова,
как ми шепнеш тихо в тъмата:
"Обичам те, една си на света",
но думите остават само спомен в душата.
Изгубих аз последните надежди ...

Разбъркани спомени
Жега, слънце, въздухът трепти...
Вятър разпилява косите ми-
от отминали безвъзвратно дни
спомени и чувства разбърква . ...

На жена ми
Защо точно мен залюби, Дяволе?!
Аз бях като другите – тих и набожен.
Просто с моята Ева откъснахме ябълката,
защото без нея не можехме. ...

С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях ...

(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...

Колко бързо времето минава
и как време за нищо не остава...
До вчера бях дете със вдигнати опашки,
от днес съм момиче със сериозни задачи.
Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа ...

Зърната на живота
Корем, изпълнен от наслада,
заобля женската душа
и твърдостта ù притъпява -
подготвя майката добра. ...

ДНЕС
Не се смея. Не се шегувам.
Страхувам се,
да не останеш сам със себе си
и да заключиш нашите илюзии. ...

Здравей, мое лято,
с горещия дъх на пшеница!
Здравей, мое лято,
с препускащи буйни реки!
Аз днес те посрещам ...

Погледни към безкрайното небе,
що простира се над нас.
На него свети луната,
красива, но самотна...
Загубила е тя любимия си, ...

Толкова ми липсваш,
като силна буря
в горещи летни нощи...
Толкова си близо,
а сякаш си накрай света! ...

Можеш ли да помиришеш орехите,
или гардероба обратно в своето детство?
Можеш ли да помиришеш спомените,
клавиатурата и захвърленото под клавишите вълшебство?
Някой пише по клавиатурата с маска, ...

Потопен в езерото, дълбокото,
виждах сенките там, сред дърветата,
и без дори да съм онзи - пророкът,
припознах в тях очите ти,
светещи. ...

Безумна ли бях, че те молих,
ти мен да обичаш копнях.
Какво ли аз още не сторих -
умирах за тебе, живях!
В очите ти срещах ненавист, ...

Съсипа живота ми, отне детството ми, почерни дните ми. Не ми даде щастие, не ми даде сигурност, не ми даде избор. Гледаше ме как страдам, виждаше колко ме боли, но остана безразлична. Сякаш не си ми майка, а аз не сам ти дъщеря. Сякаш съм ти враг или съперница, или черна участ. Очерни цялото ми детс ...

искам
да сънуваме заедно
ще съм лунна
безмълвно ласкава в съня ти
или пък слънчева ...

Искам ей така да ме обичаш -
ако искаш - детски и наивно.
Искам просто ти да ме обичаш,
дори и малко, ала силно!
Мъничко любов желая... ...

katkatkat & icohim
Спомените бяха решетки в моя затвор.
Сега за наказание те оковавам.
Нямам никакви сантименти...
Спомените сега са проклети и позор ...

Пращам ти обичта си по вятъра,
вместо писмо, което не написах.
При теб повее ли, ще знаеш – тя е
и думите ми няма да ти липсват.
Слънчев лъч докосне ли челото ти, ...

Една червена роза,
омайница една за всяка жена,
преобръща целия ти свят,
все едно се рисува нов плакат.
Нейният аромат ...

* * *
Знам, че ме смяташ за луда.
В устата ти виждам насмешлив въпрос.
В живота всеки има си ЮДА,
макар че не е ХРИСТОС. ...

Усмивка на дъга
Отлетя като полъх
лятната буря.
Сънни клепачи отворили,
пръскат се сивите ...

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.
И съдено е да отмине... ...

Сърцето ми в пещта гори,
и огънят обгръща го зловещо,
жаравата го пари със очи
и в пепелта потъва то безмълвно.
Сърцето ми за теб тупти ...

В мислите ми влиза
и оглежда се да ми се любува.
На лошите ми качества
се старае да ги разхубавее
с усмивка топла и с мислите му, подаряващи ми надежда. ...

Достигам зенита.
И ето, не свършвам!
А се разпръсвам
в части от себе си.
Тръгвам сам. ...

И тази вечер не дойде,
а нали за мене беше резерве?!
Обичаш с мен да си играеш,
но ще се опариш, това да знаеш!
Малката ти кукличка изчезна, ...

Пред паметника на Стамболов
Стоя пред теб. И аз разполовен.
Стоя и продължително те гледам.
Не знам защо на две съм разделен
и хем те мразя, хем си ми потребен. ...

Душата ми е океан от звезди,
океан, пълен с красиви мечти.
Коя е причината тъй ярко да
светя на небосклона, наречен живот?
Коя я причината, заради която ...

Животът иска така - да му се подчиним ли, или да му се противопоставим?
(Есе)
Животът е една загадка. Често той е осеян с препятствия. Всичко, което се е случило, случва се или ще се случи се свежда до съдбата, т.е. до това, какво е писано да стане. Аз вярвам в нея, но не съм съгласна, че трябва да ...

Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден ...

И ето, падна мрак
над всичко и над всички.
И ние двама -
ти един и аз една -
вървяхме все ...

Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата. ...

Защо е това лицемерие
и тази липса на доверие?
Това е просто загуба на време,
която щастието ще отнеме.
Но хората са си такива, ...

Смислово безмислено упорство,
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени, ...

Истината не боли
Дори да искаш от мен да си отидеш -
недей мълча, недей се и виниш.
Не ще те спра, кажи ми го в очите,
не се страхувай да ме нараниш. ...

Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...

03.07.09
Вдъхновено от
Някой те обича както мен
и той те топли в нощите студени
и грижи се за тебе ден след ден, ...

Падни за 200, минимум!
Човешки чувства и отношения
се оприличават на природни процеси,
стихийни бедствия,
звезди и планети, ...