„Надеждата ме води. Тя ме превежда през деня и особено през нощта. Надеждата, че след като се изгубиш от погледа ми, това няма да е последния път, когато ще те погледна."
(A knights tale)
Животът създава те,
дебютира те,
приютява те, ...

РЕАЛНОСТТА...
Зловеща нощ - част от страшен филм,
ОЧАКВАНА СРЕЩА!
Колко ли лошо може да е?
Колко ли дълго ще е? ...

Кажи ми какво
чувства сърцето ти.
Кажи ми го
единствено на мен.
Нали знаеш, че те усещам ...

Полет
Полет над нощта,
полет над звездите,
полет над мечтите,
полет над съдбите ...

Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...

ПИТАНКИ - ИТАНКИ!
ЗАГАДКИ - ОТГАТКИ!
За дечица досетливи,
умнички и работливи.
Зная аз една чистница - ...

Кои ли устни изрекоха в мълчанието име
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен! ...

Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...

Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след ок ...

Ден,
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня... ...

Страх ме е да се обадя,
да те чуя, да те видя...
От какво ли?
От това
и последната надежда в мен да не убия... ...

Не помня вече колко пъти те сънувах,
не зная колко друми извървях,
но струваше си да намеря
онази, щурата, изпепеляваща любов.
Не знам дали е кризата на възрастта ми, ...

***
В мене нямаш сцена. Спри се!
Пред прага ми измий грима си.
Ако ме искаш... с ролите прости се.
И влез съблечен... по греха си. ...

Крадеш ме като просяк в утрото ни бяло.
Напиваш се от любовта ми до несвяст.
И взимаш дланите ми със нехайство,
изстрадали от лудата ти власт.
Като магия песента ти ме опива. ...

Поисках те,
когато вече те нямаше...
За неумееща да обичам,
когато ме смяташе!
Поисках те, ...

Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана ...

В недрата на тъмна нощ бездънна
самодива разплете косата си,
бавна, смугла мъгла я погълна
и освети скришом душата й.
В полунощ закопняла за ласки, ...

''Вирусът любов''
Заразени и победени и няма как да сме спасени,
но все ние дали няма да сме живи, нали сме отровени.
Знаем поне от какво сме заразени и че няма противоотрова, противоотрова срещу любовта,
но все ни е едно, важно е, че сме били истински щастливи и загубени, загубени и лудо влюбени. ...

През мойте пръсти
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам ...

Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си, ...

Студентският живот
е съсипал толкова народ.
Той те мачка, той те тръшка
и към неприлични помисли те блъска.
Пиеш, пушиш до зори, ...

ВЯРА
Вървим, ръка във ръка,
и даже мост да няма,
ще минем по слънчева дъга,
от ярки багри изтъкана. ...

* * *
Каква странна музика,
дъхът ми застива...
Сякаш милиони камбани
кънтят непрестанно ...

Мечтите ми изглеждат тъй далеко...
Крещя безмълвна от любов -
отсреща ехо...
На шега прошепнах,
че без теб не мога, ...

Мен може да ме няма вече,
но отвори таз малка книжка -
тъй аз ще проговоря отдалече
и ще усетиш моята въздишка.
Ще си припомниш моите слова, ...

Всеки ден се чудя що да сторя,
що да кажа, ако днеска аз те срещна.
Със спокоен глас ли трябва да говоря?
Ще трябва ли да подарявам нещо?
Затуй мълча - не знам какво да правя. ...

Жена
Със двете си ръце, земята дигнах и я... търсих,
а тя била зад мен и... диша.
Очите са и ветрове, и порив, огън и... магия.
Косата и във тялото се слива... и прелива... ...

Самотно
Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих... ...

Аз съм човекът, който иска да те зарадва,
Аз съм човекът, който иска да се усмихнеш,
аз съм човекът, който иска да ти покаже колко красив е света,
аз съм човекът, който иска да видиш колко много е цветен е света,
аз съм човекът, който искам да бъда, ...

След улици от калдъръм
заспах - но нямах сън.
Единствена вечерницата свята
поведе ме безмълвно в мрака.
Не искаше очите да затворя ...

Защо тъй далеч си ти, моя любов?...
Зашо тъй далеч?
Защо тъй непонятна си ми, моя любов?...
Защо тъй непонятна?
Нима неведнъж очите си изплаках? ...

Поемаш дъх и след секунди вече го няма,
нещо в този дизайн ме подлудява...
Тези коли ме отвеждат в друг свят,
който на всъдеходи е богат!
Escalade, Range Rover, Lincoln, Infiniti - ...

Прииждат с болката на изгрева
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения ...

Приятелски съвет
Не вярвай на нищо, което ти се казва в бъдеще време, защото то те
ограничава.