Poesía de autores contemporáneos
Звездите блестят, но угасват 🇧🇬
и падат в безкрайната шир...
тъй както човешката радост...
отлита за кратичък миг...
Луната блести, но се скрива... ...
Лятото 🇧🇬
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
Октопод 🇧🇬
Подразни ме - така блести,
като във баснята позната
за агнето във ручея пенлив.
А слънцето внезапно пръсна ...
В друг живот... 🇧🇬
Във този не е писано да бъде.
Отдавна стана време за любов
и все към теб вървях, но се загубих.
Сезони ще се сменят и години, ...
Мухи 🇧🇬
мухи по пода
ми нашепват
че не съм
напускал стаята ...
Любов ли е? 🇧🇬
прокрадва се твое докосване;
разделят ни хиляди светове,
за нова любов май готови сме.
На отсрещния бряг на реката ...
Заключено време 🇧🇬
Росица Чакърова
Часовници... А пълно е с безвремие.
И пулсът му отмерва вечността.
Как искам само миг да й отнема ...
Така 🇧🇬
и дишаме във своята вселена.
И стъпките назад към теб мълчат.
Душата ми е празна и студена.
И ставам рано в някой скрежен ден. ...
Баба Меца 🇧🇬
Баба Меца из гората
тръгна сам-сама.
Две мечета, две братлета
води за ръка. ...
Bloody sunday 🇧🇬
че ви харесвам,
повече се разбирам
с непознатите,
аз дори не съм себе си ...
Детски стих за България 🇧🇬
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце; ...
Помня 🇧🇬
помня вкуса на устните ти.
Помня как дъха ми спираше,
щом в очите ми се взираше,
помня лицето ти красиво ...
Чѐдо на тъжния свят 🇧🇬
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“, ...
God 🇧🇬
мечти събираха прах.. аз грешница бях.
И по пътя все по тъмен и по стръмен.
ту падах.. ту изморена вървях..
Аз грешница бях... когато истината.. ...
Стачка по нашенски 🇧🇬
Крещят и викат сякаш почва мача:
Ще победим!... Това не е живот!...
Някои презапалени и плачат.
Анархия е, ала във синхрон. ...