Poesía de autores contemporáneos
Подай ръка 🇧🇬
Подай ръка, от мрака да изляза
и всички черни сенки аз да залича,
и само спомена ще си запазя,
сърцето ми с любов да облеча. ...
Настроение индиго 🇧🇬
когато е счупено и непосилно сложно.
Любовта ми идва от дълбина незнайна.
Криптована е в мен, неясна и безкрайна.
И търся кода, за да разбера необяснимото, ...
Морски пейзаж 🇧🇬
Угасват вси звезди
Светлей небесна синева
Изгряват две слънца
И две пътеки слънчеви ...
Миг от бурята 🇧🇬
В град невидим?
Вътре в мен?
Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.
Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." ...
Първичното зове 🇧🇬
чуя ли те,
пиша ли те…
търпя зверско падение,
излитам, ...
На езерото в Ардавил 🇧🇬
Край езерото съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...
Блести града и плува във водата, ...
Старият човек 🇧🇬
на две превит, от бръчки набразден.
И пееше. Тревожно, полугласно.
Когато спря, попитах го смутен:
"Не си ли срещал щастие, човече, ...
В чужда страна 🇧🇬
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...
Светлина 🇧🇬
в тъмата на дома,
и като светулка вечер светиш
с искряща, бяла светлина.
Като искрица бавно ме изгаряш ...
На В.В. 🇧🇬
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...
Бащината къща 🇧🇬
И спомням си, когато бях дете
как мама нежно ме прегръща,
и тичах със издрани колене,
прибирах се във бащината къща. ...
Исках да ти кажа нещо мило... 🇧🇬
Ласкаво. Надеждно. И безкрайно...
Но животът гледа ме унило...
Майната му!...
Исках да те сгрея романтично. ...
„Човекът – създател или разрушител?“ 🇧🇬
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
Една вълшебна лунна нощ в Океана... 🇧🇬
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...
Магията на спомена 🇧🇬
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват ...