Знаеш ли какво е болка?
Плътна, пронизваща, кара те да страдаш.
Разкъсва плътта ти на късове живи,
място не можеш да намериш.
Знаеш ли какво е болест? ...
Мъжът във стари спомени потъна,
въздъхна тихо, стенещо почти,
видя се в светла, трогваща картина,
в засмени и спокойни детски дни!
Сред куп игри, забравил пак умора, ...
Пред старата порта на нашата къща
спирам отново със свито сърце.
Мирис чимширен отново ме връща
в моето детство и съм хлапе!
Баба ме среща, как се вълнува, ...
Кажи, ако те целуна по котешкото стъпало
и скочиш върху розовата пейка
в парка на бодливите сънища,
как ще се почувстват лепкавата илюзия,
смачканите устни ...
Прозрях реалността
Идваш пак при мен с прегръдка по-студена от нощта
и с целувки тъй красиви, но горчиви, като самота.
Търся в очите ти малката искра,
с която, казваш, ще запалим огъня на любовта. ...
Паднал лист от нечия душа,
посята доброта във Ада -
истината, от която страдаш.
Разтопени илюзии от слънчев гняв,
вкаменени сълзи и желание за грях, ...
Обичам своето безвремие,
виното, цигулките, ванилените свещи в тъмното,
да си играя с пръчица канела между пръстите
и вместо да подреждам мислите си,
да ги хвърлям през прозореца една по една... ...
Картините ти нещо ми говорят.
Картините ти нещо с мене спорят.
Шепнат ми уверено платната,
че жива е все още красотата.
И ето я пред мен - прекрасна - ...
Толкова съм силен,а такъв глупак !
Отдалечавам те,предпазвам те от моя свят.
Реалност на мъка,късче прах...
Часовника тик-така,вечноста е блян,
а ти в мечтата,все си там- ...
Когато с дъх сътворяваме музика
и светлината през нас струи…
тогава всяка мечта е приказка…
Съвсем истинска… без бодли…
Разцъфват смутените трепети… ...
Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака ...
Обстоятелство за дъжд
Някъде между редове на свирещо пиано
или между стъпки от бледа балерина
оставам капчици за пътека,
по която можеш да преминеш. ...
Говориш за приятелство, а имаш ли такова?!
Описваш любовта, представяш я като отрова.
Изпитал ли си някога радост и тъга,
неведнъж да усетиш болка от любовта?!
Думите ти силни говорят за това, ...
Тя идваше на бара точно в шест,
облечена във грях. И безразличие.
Не пиеше от нужда. А на екс
и вместо лед си слагаше обичане.
Познаваше мъжете - като чашата, ...
Не говори. Светът се е събрал в очите ти.
Протегна ли ръка и знам – ще го погаля.
Не нарушавай тая тишина. Непростимо е
да не погледам как денят във залеза преваля
и всеки златокос момент на времето ...
Яви ми се дяволът в нощ без луна.
В съня ми се вмъкна, гадина...
Във стаята влезе във вид на жена,
красива, изящна, богиня...
Полека полюшваше свойте бедра, ...
Мъка душата ми гори
косите сплъстени от сълзи
сърцето в лед сковано от омраза
то кърви че те обичам а на друг го казваш ти
гледаш ме с очи и всичко в теб мълчи ...
И ето - мъдростта нахлува с взлом във мен.
Не ще си позволя докосване, ни стон.
Любопитството стоваря тежест върху мен,
но в мен не ще намери покрив и подслон.
Ето – мъдростта нахлу с взлом във мен. ...