Бях на кавала деветата дупка,
даже десетата, спомням си, бях.
Хлябът, ухащ, препечен и хрупкав,
хранеше другите. Гледах със страх.
Вслушвах се в тяхната песен фалшива, ...
Човек, погубен, заличен, почти изначално осъвременен.
Човек на вихри, човек на слабост, човек обременен…
Минават дни, не идват други, защото той, Човекът, вече бил е…
Едно е нужно, друго чуждо, да видиш Светa с опакото на ножа.
Краставицата, нужна на домата в цялата избруталяла мощност. ...
Светът е друг, когато си обичан!
Днес е ден, сякаш като всеки друг,
това така е, но само от първия поглед.
Ти стана съпруга, ти пък - съпруг.
Заедно излетяхте на своя първи полет. ...
Ръка недей протяга ти към мене,
за сетен път не се обръщай ти назад.
Аз знам, че за раздяла иде време...
Сълзите ти изтрий, вдигни глава.
Красиви и безгрижни дни отминаха, ...
Омръзна ми да слушам обещания,
които знам, че няма да изпълниш.
Омръзнаха ми твоите наказания,
че имах смелостта да те поискам.
Ще се разкая и ще се помоля ...
Ако можеше времето назад да върна,
ако можеше грешките си от съзнанието ти да изтрия,
ако можеше дните преживени и сега да продължават,
бих го направила, защото сгреших, признавам си.
Много те нараних, ...
О, Луна, моя малка приятелко.
Ти, която ме слушаш безмълвно в нощта!
Ти, която ме виждаш да роня сълза след сълза,
ти, моя утеха, имам молба:
Направи деня ми тъмна нощ, ...
Скоро гроба ти не съм преляла, мамо.
Не съм ти носила любимото ти цвете.
При тебе идвам в мислите си само
и там щастливи срещаме се двете.
Целувам с обич топлите ти длани. ...
Пада тихо нощта над смълчани ели.
Вятър гали луната и със нея така
просто дълго мълчат в тишината.
А звездица една им намигва с усмивка.
Тази, тази луна е от мен по-щастливка... ...
Бурята все така ни кани на бял валс.
Кого ли, тя, лукавата ще докосне?
Очите ни все още попиват слънце,
а вече Пролетта е отседнала в нас.
Нищичко днес няма да ти пожелая. ...
Това съм аз
Аз съм човек, който трудно решава,
но ето ме, все пак, накрая реших
да драсна за туй, дето мен отличава
от другите хора – разкриващ ме стих! ...
Сетих се за теб и твойте красиви очи,
сетих се и колко щастливи бяхме преди.
Двамата бяхме на този свят сами...
Къде ли си сега Ти?
Къде ли да те търся? ...
Всичко ли беше лъжа?
Какво направи с мен, кажи ми.
Защо продължава да ме боли с години?
Дните ти минават добре, но ти май
забрави за едно сърце, което ...
Ти ще дойдеш в разгара на Лято,
с дъх на буря, сред спящо море,
ще възседнеш вълната, с която,
пристан тих ще докоснеш с нозе!
Щом брега те посрещне, попитай! ...
Живях както исках!
Не просех, не купувах надежда,
не предавах и не пълзях във калта,
Късах вериги, разбивах клишета.
Така го разбирах. Така го живях. ...
Постоянно ми натякваше, че съм боклук.
Грешка бе всеки мой звук.
Уморих се от живота, който водех до сега,
изпълнен с лъжи и лицемерна тъга.
Всяка вечер в тъмното плачех беззвучно, ...
Играчка
Животът е играчка, някой ми каза –
разглоби я, събери я – ще можеш ли сам.
То беше отдавна, той много се мъчил,
така си останал в началната фаза. ...
Безсилен май че е стиха,
щом написан е далеч от тебе.
Аз не мога с него твойте мисли да ловя,
копнежите красиви и неволите,
но и ти не можеш моите. ...
Някога всичко бе различно...
Някога и двамата бяхме деца,
винаги с усмивки, грейнали като слънца.
Липсваш ми ти, предишният ти!
Липсва ми чувството, че някой е готов да ме подкрепи. ...