"И вятърко надуе ли тръбите медени,
и засвири на детството ми реквиема..."
И се върне пак пролет в душата ми,
по-силна от всички метафори,
да не мръзне и смело прекрачила ...
‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае. ...
Посветено на Теб, обич моя!!!
Аз съм огнище, останало без жар!
Бъди моя вятър, бъди искра дори!
И ме изпепели - превърни ме във пожар,
във който сърцето ми ще изгори! ...
Вървя сама по тясната пътека
към църквата стара, свела глава.
Спряло е времето... и нека,
част от мен липсва, не мога сама.
Пейката е самотна, помни нашето вчера. ...
ЗАТИШИЕ
Затихвам след буря, както вечерникът
тихо се люшка и спира сред клоните,
както ловецът прибира след хайка двуцевката,
затихвам след буря. И живея със спомени. ...
Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...
Често си задаваме въпроса
дали да вярваме в любовта,
когато пред очите младостта ни тича боса
с богати дарове в ръка.
Каквото иска, тя е взела с охота, ...
Тръгвам си, а може би не трябваше да идвам.
А всъщност какво ме накара да дойда при теб...
Исках те, а дали не съм се лъгала, се питам,
кажи, защо превърна сърцето ми във лед?...
Виждам те, аз не преставам да те гледам ...
Аз не искам да имам по много
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби. ...
Стъпките ти раждат нови пътеки,
краката ти те носят сами.
Гониш хоризонта. Това е човешко.
Човешко е да се стремиш към далечното..
Поспри, скитнико. Почини. ...
Сърцето си отворих за любов,
във любовта ти цяла се разтворих...
Но не, не беше ти готов,
сърцето си за мен затвори...
Сега желаеш ме и се отдаваш, ...
Когато денят от умора си тръгне,
отстъпвайки бавно път на нощта,
когато очаквам при мен да се върнеш,
усетил, че в мен се заражда страстта,
когато всяка частица от разум, ...
Затвори ме в приказка. Твоя, неизмислена.
Нека бъда фея, принцеса, магьосница даже.
Във твойте магии нека аз бъда вписана.
За мен никой друг не може така да разкаже.
Нека страниците да са от чист детски смях, ...
Не умирай в съня си, когато тъжна идваш
на моя нежен пристан, за да си отидеш!
Не умирай в прегръдките ми нежни,
когато те са най-нежни сред твоята кожа!
Не искам да си отидеш от моите мечти, ...
В онзи град, сред хилядите хора,
се намерихме безумни, ти и аз.
Не беше нужно даже да говорим,
говореха сърцата вместо нас.
В прегръдка ме заключи нежно ...
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Докога ще ме целуваш „за последно”?
Защо наистина не си отидеш…
Да се завръщаш винаги е вредно!
Да отминаваш трябва да тренираш... ...
Секундите с размити очертания
небрежно разпиляват вечността.
Загадъчна и глуха от мълчание,
ти пак си тук. С изправена глава.
Светът си бърза. Ти владееш времето. ...
Защо неспирно в моя ден вали?
Порой от дъжд на спомени предишни.
Аз толкова те чаках, но – уви! –
ти с пустото се сля в една въздишка.
Разбирам колко странно е това – ...
Отново се връщам в старата стая,
отново преглъщам безбройни лъжи
и колко ще трябва да чакам, не зная,
безумната болка сърце да прости.
Отново единствена тиха надежда, ...
Ах, как прекрасен бе мигът, когато,
мечтаейки любов, без свян - всецяло -
отдаде се на вятъра жената.
Сканира с устни голото й тяло
немирникът. Разроши й косите, ...