ЕСЕНЕН ЛОВ
Потъвам в шумоляща, разголена гора...
Ветрецът поизпраща поредната зора...
И сойка ме предава в предутринния стрес...
Животът продължава със ловни страсти днес... ...
Тя чувстваше вчерашните си рани,
опипала окъсаната дреха,
мечът му там болката остави,
и много кръв пролята без утеха.
Тя беше мускетар, тя беше алена, ...
Вън е нощ. А топлина в стаята
запотила е със дъх прозореца.
Седнала до него, с пръст чертая
мойто име, после бавно твоето...
Взирам се във буквите красиви ...
Героят за последно се прибира,
пораснал, даже променен.
И вече в старото смисъл не намира,
сети се за него и остана зашеметен.
И, както той се изрази... ...
Проклета болест!!! Страшна диагноза...
изречена пред мен единствено на
глас!
Системи... хиляди лекарства ежедневна доза...
Ще разруши ли всичко между нас? ...
В Мелк
(Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,
намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието
е бил център на абатство.)
В тази топла и слънчева есен, ...
Видях болката в очите, но не спрях,
говорих с нея и накрая полудях.
Срещнах съдбата си и почти умрях,
защото бях изпълнен със страх!
Срещнах живота, изпълнен с гняв, ...
...И не от белези след раните,
болезнено прекършили крилете,
а приливно завихрили се урагани
но …пърхащи с криле на пеперуди.
Лудост ли?! Израстване? ...
"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди ...
Когато зората отново пристига
и ражда се с присмех новият ден,
отнейде се чува гласът на петлите
как тихо пригласят във хор уморен.
....................... ...
Ти – мой живот! И моята любов!
Искрящо вино във бокала на душата ми.
Сълза в окото ми… Дихание…
Ти – моят спомен! Моя светла тайна!
Удави ме във глътки от живот. ...
Ти ли си човекът, когото обичам?
О, да!
Извинявай, ама често се увличам.
Не си прави илюзии, че нямам силни карти,
да бе, всички под 88 сте ми дърти. ...
Посветено на Петя Дубарова
Ти чел ли си Лилавата, поете?
А за убийците на детския й смях?
Невинност с мъдрост тя преплете.
Нахрани щедро подлия им страх. ...