Poesía de autores contemporáneos
И ще благонощувам 🇧🇬
ще благонощувам със свенливата луна
заничайки я през дантелата от бяло
на разскъсван облак с нощна страст
и вятърови пориви да ме превари... ...
Неканена 🇧🇬
и нагарча във устните, когато целуваме,
неспокойно събужда ни в нощите
и с терзания разрошва косите ни,
изпушва цигарите, трови и мислите, ...
Една мисъл 🇧🇬
Все по-тъжни и умислени изпращаме свой.
Ала нима, свободата да я нямаш е по-маловажно от самотата да я имаш.
Как може да си жив, като всеки път подир тях умираш?
Колко нощи, сънища със сълзи ще поливаш? ...
Онази жена 🇧🇬
къса мъжките погледи, заплетени в солените й коси,
както се късат билети за морски атракции.
После сяда на косъм от равновесието
и от приличието им. ...
Но вън е вече ден 🇧🇬
Погледна ли, когато
се спуска вечерта,
погледна ли, когато
заспива вън града... ...
Неканен гост 🇧🇬
И се настани...
Две години вече ни цеди...
Сложи ни под ключ
и маска! ...
Детайлите са в дребните неща 🇧🇬
Бандит печели всички гласове.
В Библията, писана за хора
е важно кой, какво чете...
Дали не подценяваме крадците? ...
Целувка от луната 🇧🇬
Луната вместо тебе ме целуна!*
За лека нощ тя песен ми попя.
Но някъде, ей там, само за секунда,
бащина усмивка в лицето ѝ видях. ...
Пътешественик 🇧🇬
Слънцето мъчи да
стопли студения асфалт.
Ражда се пътешественик.
Нова душа в нов свят ...
Истинска 🇧🇬
Бях шепот сред мълчание...
С надеждата разкъсвах празнотата..
Различна бях със своето обаяние...
Във тъжни дни аз бях искрица радост ...
Лъч от юлска корона 🇧🇬
вече я разплиска и рисува,
сякаш е молив, в цвета му златен
сивият ѝ миг е нацелуван.
Иска да е друга поначало, ...
- Страх... и още нещо - 🇧🇬
Заключен е умът, заключена е душата.
Заключен е човекът, притиснат до стената.
Някога той взе връх, спирайки всяка мисъл, всяка мечта.
Накара я да забрави за всичко - да се откаже дори от речта. ...
Нямам вече ръце за прегръдка 🇧🇬
твоята - да се будиш царица.
Обичта ми разрина пороят,
активиран с коварна главица.
Отстоявах със зъби и нокти ...
Несподелена 🇧🇬
която ни кара да се преобразяваме във вълци и ни облича с овчи кожи.
Тази, която се чудим, защо ни се случи, а после, защо не ни се случи?
Тази, която къса синджира на бесовете в нас и им хвърля мечтите ни като стръв.
Тази, която търсим във всек ...
Ще 🇧🇬
от мен ще бъдеш далеч,
на някое наше място познато
ще чуя забравена реч.
Ще видя, че пред мене стоиш ...
Гласовете на нощта 🇧🇬
в гора дълбока и студена.
Тревожи идното гръдта,
тъжù душата наранена
и няма сили да се бори. ...
Не се моля 🇧🇬
простота намирам, като двете ръце се съберат,
греховете ми намирам горе по баира,
към тях се спирам и тихичко продирам.
Всяко време идва и отива си в покой, ...